Цугцванг

abcdefgh
8
черен цар на бяло поле c8
бяла пешка на черно поле c7
бял цар на черно поле d6
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Пример за цугцванг: страната, която е на ход, е в неблагоприятно положение.

Цугцванг (на немски: zugzwang) e неблагоприятно положение за играча, който е на ход. В шахмата правото на ход е същевременно и задължение. Може да стане така, че за играча, който е на ход, всичките възможни ходове са неизгодни. Тогава той е принуден със собствените си ръце да влоши позицията си. Покрива концепцията за неблагоприятно положение или натиск за принудително извършване на стратегически ход, като вместо това играчът би предпочел да не прави ход. Цугцвангът често е определящ фактор в ендшпила и по-рядко в другите фази на партията.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата цугцванг произлиза от немски език и е съчетание на Zug („движение, ход, местене“) и Zwang („принуда, насилие, натиск, непреодолим импулс, да сте изкушени да направите нещо“) и се превежда буквално като „необходимост от приемане на даден ход“. Поради това често се среща погрешно изписана с тире: цуг-цванг.[1]

В английския език думата става популярна през 30-те години на 20 век посредством списанията за шах.

Примери и значения[редактиране | редактиране на кода]

  • „При цугцванг шахматистът просто трябва да направи своя ход, макар че това ще доведе до беда.“[2] На диаграмата вдясно, ако черните са на ход, трябва да изиграят 1...Цb7 и позволяват произвеждането на бялата пешка в дама след 2.Цd7, докато ако белите са на ход, трябва да се задоволят с пат чрез 1.Цс6 или да загубят последната си пешка, ако играят друг ход.
  • „Държавното управление е в колапс, нокаут, цугцванг – може да изберете която дума си пожелаете.“ Цугцванг може да се използва и в други сфери на живота, например в политиката, като има същото значение на неизбежен неблагоприятен ход, влошаване на собствената си позиция.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Етимология
  2. Речник на чуждите думи в българския език. Състав. М. Филипова-Байрова и др. С., БАН, 1982, с. 986.
  3. Цугцванг в политиката