Хронология на борбите против османското владичество (1396 – 1878)

Wikipedia open wikipedia design.

Хронологията на борбите за възстановяване на българската държавност от падането на Второто българско царство под османска власт през 1396 г. до Освобождението на България на 3 март 1878 г. включва:[1]

През XV век[редактиране | редактиране на кода]

През XVI век[редактиране | редактиране на кода]

През XVII век[редактиране | редактиране на кода]

  • 1618 г. Хайдутски дружини начело с Бързак войвода и Пейо Иванов от Кремиковци действат в Софийско
  • 1618 г. Акции на хайдути в Кривопаланско
  • 1637 г. Действия на хайдутска дружина от 200 души в Западна Македония
  • 1666 г. Хайдути нападат Битолския безистен
  • 1686 г. Второ Търновско въстание, обхванало Северна България и Стара планина
  • 1686 г. Действия на 4 – 5 хайдушки чети от 200 души в Костурско, Воденско и Хрупишко
  • 1688 г. Чипровското въстание в Северозападна България
  • 1689 г. Опит за въстание в Североизточна България
  • 1689 г. Въстание начело с Карпош в Североизточна Македония
  • 1689 г. Действия на хайдутския воевода Страхил и на войнуците в Пловдивско и Пазарджишко
  • 1690 г. Действия на хайдутска дружина от 100 души начело със свещеника на с. Черна река, Видинско
  • 1698 г. Хайдути действат около Видин, Оряхово и Поломие

През XVIII век[редактиране | редактиране на кода]

  • 1705 г. Действия на хайдутска дружина във Видинско начело с Чока
  • 1713 г. Действия на хайдутски дружини в района на Тетово, Скопие, Щип, Кавадарци, Битоля, Лерин и Охрид
  • 1716 – 1717 г. Бунт на българи във Видинско начело с капитаните Георги, Филимон и Димитър
  • 1717 г. Действия на хайдутска чета начело с Папазоглу в Оряховско
  • 1720 г. Отпор на родопски хайдути в Райково срещу опит за помохамеданчване
  • 1730 г. Бунт на българите в Силистренско
  • 1730 – 1731 г. Въстание в Тракия, свързано с бунта на Патрона Халил в Цариград
  • 1737 г. Въстание на българите в Западна България
  • 1758 г. Сражения на хайдути с османски войски в Софийско
  • 1759 г. Вълнения на българите в Силистренско
  • 1760 г. Въстание на еничарите в Лудогорието
  • 1762 г. Сражение на хайдутска дружина начело с капитан Пройо с османски войски във Воденско
  • 1766 г. Вълнение на българите в Белослатинско
  • 1787 г. Вълнение на българите в Русенско и Добруджа

През XIX век[редактиране | редактиране на кода]

  • 1804 – 1806 г. Участие на българи доброволци в Сръбското въстание.
  • 1807 г. Действия на отряда на хайдут Велко против кърджалиите.
  • 1810 г. Въстанически действия на българи в Разградско, Русенско, Беленско, Варненско и Централна Стара планина.
  • 1811 г. Организиране на българска земска войска.
  • 1821 – 1828 г. Участие на българи в Гръцкото въстание.
  • 1828 – 1829 г. Участие на българи доброволци в Руско-турската война.
  • 1829 – 1830 г. Подготовка на въстание начело с капитан Георги Мамарчев.
  • 1832 – 1833 г. Подготовка за въстание в Нишко.
  • 1833 г. Бунт в Неготинско, Зачарско и други.
  • 1835 г. Избухване на въстание в Нишко.
  • 1835 г. Велчовата завера и подготовка на въсътание в Търново.
  • 1836 г. Вълнения в Пиротско, Белоградчишко и Берковско начело с Манчо Пунин (Манчова буна).
  • 1837 г. Въстание в Чипровско начело с Върбан Панов и Кр. Нешин.
  • 1841 г. Въстание в Нишкия еялет.
  • 1841 – 1843 г. Трите Браилски бунта, организирани от българи емигранти.
  • 1849 г. Бунт във Видинско начело с Пуйо войвода.
  • 1850 г. Въстание в Северозападна България.
  • 1854 г. Организиран български доброволчески корпус.
  • 1856 г. Въстание в Северозападна България начело с Иван Кулин и Д. Петрович.
  • 1856 г. Въстание в Габровско начело с капитан Дядо Никола (Никола Филиповски).
  • 1856 г. Димитракиевата буна във Видинско и Белоградчишко.
  • 1859 г. Първи бунт на българи мохамедани в Средните Родопи.
  • 1862 г. Организиране на Първата българска легия в Белград.
  • 1862 г. Въстание в Търновско и Габровско (Хаджисотировата буна).
  • 1863 – 1865 г. Преминаване от Румъния в България на четите на Стоян войвода и Герго Капитански, на П. Хитов и Ст. Люцканов, на Христо Македонски и П. Стоянов, и други.
  • 1865 г. Втори бунт на българи мохамедани в Средните Родопи.
  • 1867 г. Четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски преминава р. Дунав при Тутракан.
  • 1867 г. Четата на Филип Тотю преминава р. Дунав при Свищов.
  • 1867 г. Българска чета начело с Иван Кулин, Еремия П. Бъчваров и Найден Пешов преминава от Зайчар през Връшка чука в България.
  • 1867 – 1868 г. Организиране на Втората българска легия в Белград.
  • 1868 г. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава р. Дунав при с. Вадим, Свищовско.
  • 1869 – 1876 г. Създаване и дейност на Българския революционен централен комитет.
  • 1870 – 1876 г. Изграждане на Вътрешната революционна организация.
  • 1875 г. Въстания в Старозагорско, Русенско, Шуменско и други.
  • 1876 г. Обявяване на Априлското въстание.
  • 1876 г. Избухва Пиянечко-Разловското въстание.
  • 1876 г. Четата на Таньо Стоянов преминава р. Дунав източно от Тутракан.
  • 1876 г. Четата на Христо Ботев преминава р. Дунав при Козлодуй.
  • 1876 г. Действия на четата на Петко войвода (П. Киряков) в Източна и Западна Тракия.
  • 1876 г. Четата на Сидер Грънчаров преминава от Сърбия в България.
  • 1876 – 1877 г. Формиране и действия на българското опълчение.
  • 1878 г. Преобразуване на опълчението в Българска земска войска

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петров, Петър. Пет века под ятагана и Корана Т.1: Османската империя – ислямска държава. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2012. ISBN 9789540733869. с. 662.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]



This page is based on a Wikipedia article written by contributors (read/edit).
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.

Destek