Христо Христов (генерал-майор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Христов.
| Христо Христов | |
| български генерал | |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Награди | „Свети Александър“ Военен орден „За храброст“ |
| Образование | Национален военен университет Академия на Генералния щаб |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | неизв. |
Христо Константинов Христов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 1-ва и 2-ра бригада от 7-а пехотна рилска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Христов е роден на 23 август 1880 г. в Елена. През 1902 г. завършва с 23-ти випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Служи в 7-и артилерийски полк. През 1905 г. е произведен в чин поручик. През 1907 г. като поручик от 7-и артилерийски полк е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1910 г. Междувременно през 1909 г. е произведен в чин капитан.[1]
Служи във Военното училище. На 15 ноември 1914 е произведен в чин майор.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Христов е началник на щаба на 1-ва бригада от 7-а пехотна рилска дивизия, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас,[2] след което по е назначен за началник на щаба на 1-ва бригада от същата дивизия, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“, IV степен, с мечове в средата,[3] като междувременно на 30 май 1917 е произведен в чин подполковник.
На 5 август 1920 е произведен в чин полковник. Служи като началник на 3-та пехотна балканска дивизия и инспектор на пограничната стража. По време на атентата в църквата „Света Неделя“ бива ранен. На 5 юли 1928 е произведен в чин генерал-майор и същата година е уволнен от служба.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1902)
- Поручик (1905)
- Капитан (1909)
- Майор (15 ноември 1914)
- Подполковник (30 май 1917)
- Полковник (5 август 1920)
- Генерал-майор (5 юли 1928)
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1902)
- Николаевска академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия (1907 – 1910)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1917)
- Орден „Св. Александър“, IV степен, с мечове в средата (1921)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 229. (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 2, 84, 94; ВИ, № 68, 12 юли 1907; № 110, 7 октомври 1910; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 233)
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 121 – 122
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 122 – 123
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 57.
