Христо Бърдаров (полковник)
Тази статия е за ловчанлията, полковник Бърдаров. За родения в Разград капитан Бърдаров вижте Христо Бърдаров (капитан).
| Христо Бърдаров | |
| български офицер | |
 Христо Бърдаров, 1941 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Служи на |  Българската армия |
| Военно формирование | 19-и пехотен шуменски полк |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 6 октомври 1899 г. (стар стил) |
| Дата и място на смърт | 17 февруари 1976 г.  София, България |
Христо Стоянов Бърдаров е български офицер (полковник) и адютант на царското семейство.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Бърдаров е роден на 6 октомври 1899 година в Ловеч. Завършва гимназия в Разград, след което се включва в Първата световна война като младши подофицер в Конгаз (окръг Тулча).[1] През 1920 г. Христо Бърдаров завършва Военното на Негово Величество училище в София като първенец на випуска. С чин подпоручик е изпратен в Разград на служба в 19-и пехотен шуменски полк. През 1926 г. е съветник в културно дружество "Лес", поддържащо Градския парк в Разград.[2] От 20 януари 1927 година е на служба в охранителната рота в Чамкория, а от 1930 г. е в свитата на Цар Борис III, като личен адютант до смъртта му през 1943 година. След това е адютант на царица Йоанна и Симеон II до 1946 година.
От 1933 г. капитан Бърдаров служи в 10-и пехотен родопски полк, а през 1936 г. в 23-ти пехотен шипченски полк. Същата година е назначен за комендант на двореца, а от 1942 г. за флигел адютант на царя. Уволнен е от служба през 1944 г. В периода 1951 – 1953 е концлагерист в Белене.
Христо Бърдаров е братовчед на капитан Христо Бърдаров, загинал край Охрид по време на Първата световна война.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (4 октомври 1920)
- Поручик (27 ноември 1923)
- Капитан (31 октомври 1930)
- Майор (24 април 1937)
- Подполковник (6 май 1940)
- Полковник (15 септември 1943)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 78, 24 декември 1917, стр.4
- ↑ Юбилейна книжка на разградското дружество "Лес" по случай 25 - годишнината му, печатница Ал.Иванчев, 1926 г., стр. 26.
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Вестник „Сега“, 16 юни 2001 г.
- Кратки биографични бележки Архив на оригинала от 2008-07-25 в Wayback Machine.. www.pridvorni.blog.com.
