Хрельо
| Хрельо | |
| аристократ от XIV век | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 27 декември 1342 г. |
| Погребан | Рилски манастир, Република България |
| Религия | православие |
| Хрельо в Общомедия | |
Хрельо войвода, Стефан Хрельо, Хрельо Драговола, Стефан Драговол е средновековен властел на служба при сръбските крале Стефан Милутин, Стефан Дечански и крал, впоследствие цар Стефан Душан. Благодарение на него Рилската обител е съградена на днешното ѝ място, където тя става символ и хранител на българщината през вековете на османското владичество. Хрельо е прототип на Рельо Шестокрили в българския юнашки епос. [1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стефан Драговол получава титлата протосеваст от Андроник II, заради оказаната му помощ в конфликта с неговия внук. За пръв път се споменава в изворите за събития през 20-те години на XIV век, когато командва кралски военен отряд, изпратен във Византия. Средище на феодалните му владения първоначално е Щип. Около 1325 г. Стефан Драговол-Хреля, довел свои хора да плават (премиват) желязна руда около днешното село Рельово по поречието на река Палакария. Те се настанили в местността между доловете „Маклища“ и „Стакев дол“. Хрельовите хора образували малко селище, което нарекли на името на своя господар – „Хрельово“.
Хрельо се отличава в борбата срещу византийците още от времето на кралица Анна Тертер. Сръбските крале Стефан Урош Милутин и Стефан Дечански разчитат на властела си и ценят неговата военна помощ, която Дечански предоставя на император Андроник II в борбата му срещу неговия внук Андроник III. Търновският цар Михаил Шишман от своя страна подкрепя младия Андроник в гражданската война във Византия. Хрельо взема участие във Велбъждската битка като верен властел на Стефан Дечански. През 1334 година обновява Рилския манастир, премествайки го от старото му място на сегашното, а през 1335 построява Хрельовата кула. На нейната южна стена е изписано с вградени тухли:
| „ | При владичеството на превисокия господин крал Стефан Душан, господин протосеваст Хрельо с голям труд и разход изгради тази кула на светия отец Иван Рилски и на Божията майка, наречена Осеновица, в годината 6843 индикт пети (1334 – 35). | “ |
Около 1336 – 1340 г., по време на военните успехи на византийците и заболяване на Душан, Хрельо за известно време признава върховната власт на византийците, за което получава титлата кесар и апанаж с център крепостта Струмица, заедно с обширни владения между Щип и Мелник и по левия бряг на Струма. В началото на 40-те години на XIV век се включва в поредната гражданска война във Византия (1341 – 1347) на страната на Йоан Кантакузин, който за награда му отстъпва Мелник.
След оздравяването си Душан сключва с Кантакузин споразумение, по силата на което Хрельовите земи се връщат под властта на царя. В Душановото царство Хрельо е един от тримата велможи (заедно с Прелюб и Войхна), които носят титлата „кесар“. Впоследствие Хрельо е принуден да се замонаши в Рилския манастир и приема името Харитон.[2] В края на 1342 година, на 27 декември, той е убит от наемни убийци, пратени от Стефан Душан.[3] Погребан е в изградената от него църква на Рилския манастир.[4] Запазени са късове от надгробната му плоча с възпоменателен надпис.[5]
Хрельо е ктитор-градител и на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Щип и на странноприемницата в метоха Орлица. Той и съпругата му кесарица Анна са поръчали на дяк Драгия да препише един богослужебен свитък, пазен сега в Синайския манастир „Св. Екатерина“.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия България. БАН, 1997, том 7, ISBN 954-8104-01-6.
- ↑ Матанов, Христо. Средновековните Балкани: Исторически очерци, Парадигма, София, стр. 367.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 682.
- ↑ Христо Матанов. „Югозападните български земи през XIV век“. София, 1986, стр.33.
- ↑ Дуйчев, И. Из старата българска книжнина. Т.2. С., 1944, 283 – 284, 419.
- ↑ Tarniadis, I. The Slavonic Manuscript Discovered in 1975 at St. Catherine's Monastery of Mount Sinai. Thessaloniki, 1988, 177 (cat. 38/n).
Изследвания[редактиране | редактиране на кода]
- Костова, Е. Хрельо Охмучевич – между Византия и Сърбия. – Исторически преглед, 66, 2010, кн. 1 – 2, 23 – 32.
