Хотово
| Хотово | |
  Хотово  Хотово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 75 души[1] (15 март 2024 г.) 8,61 души/km² |
| Землище | 8796 km² |
| Надм. височина | 196 m |
| Пощ. код | 2821 |
| Тел. код | 07435 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 77361 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Хо̀тово (понякога Отово) е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 99 |
| Българи | 97 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 1 |
География[редактиране | редактиране на кода]
Надморската височина е около 150 – 200 метра. Климатът в този район се отличава с високи температури. В този регион са измерени температурни рекорди в страната. Село Хотово се намира на около 9 километра от град Сандански и на 6 километра от град Мелник.
История[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Хотово е неголямо чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Хотово (Hotovo) е посочено като село с 48 домакинства със 170 жители българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Хотово. Това село се намира до Мелничката река, от десния ѝ бряг. Сградено е в едно долище. Далеч е от Мелник 2 часа на ЮЗ. Поминъкът на жителите същият, както в Батък. Гръцка църква „Св. Никола“. В селото има още развалини от три други стари църкви. Няма училище; преди 3 години имало гръцко. От Хотово, както и от околните села много момчета следуват в гръцкото Мелничко училище; за да се прехранват слугуват у гърците. 45 къщи, само българе.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 270 жители, всички българи-християни.[5]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Хотово (Hotovo) се състои от 360 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 23 ученици.[6]
При избухването на Балканската война през 1912 година седем души от Хотово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Минерална баня. Има няколко минерални извора. В селото е изградена и минерална пералня.
- Според метеорологичната статистика района в село Хотово е район с най-много слънчеви дни в годината в България. Това обуславя и поминъка на жителите на селото – в района на село Хотово са изградени хиляди декари с лозови масиви, където се отглеждат предимно лози от прочутия сорт широка мелнишка лоза както и сорта „Мелник 55“. Тези два сорта лози се нуждаят от много слънце и топлина, каквито има в изобилие в този регион и не се отглежда в никои други региони в страната.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година на 14 октомври в селото се провежда събор от живущите в селото.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Хотово
Андон Иванов Солунов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански, 2 рота на 14 воденска дружина[8]- Солун Андонов Солунов /1913 – 2006/, участник в боевете в „Дравската епопея“ през втората световна война в състава на 16-а пехотна Беломорска дивизия.
- Борис Цветков (1918 – 2018), български дипломат[9]
- Георги Константинов (1875 – 1969), български революционер, деец на ВМОРО
- Георги Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[10]
- Георги Христов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Парапанов, носител на орден За храброст IV степен[10]
- Коле Янев Пецурков, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[11]
- Коло Хотовски (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански[12]
- Константин Николов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[13]
- Роза Цветкова (1931 – 2016), българска народна певица
- Стефан Константинов (1873 – 1913), български революционер, деец на ВМОРО
- Стойчо Георгиев Стойков (1918 – ?), член на РМС от 1938 г., на БКП от 1942 г., в 1944 г. става партизанин в отряд „Яне Сандански“, след Деветосептемврийския преврат е офицер от БНА[14]
- Стоян Костадинов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина[15]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 25.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 274.
- ↑ Дипломатите не излизат в пенсия
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 764.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 570.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 757.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 506.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 398. Посетен на 5 септември 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 367.
