Хосе Фелисиано

Хосе Фелисиано José Feliciano
пуерторикански музикант
20 юли 2007 г.
Роден	10 септември 1945 г. (78 г.) Ларес, САЩ
Музикална кариера
Стил	софт рок
Инструменти	китара, вокал
Активност	от 1964 г.
Лейбъл	„Ар Си Ей Виктор“
Семейство
Подпис
Уебсайт	josefeliciano.com Страница в IMDb
Хосе Фелисиано в Общомедия

Хосе Монсерат Фелисиано Гарсия (роден на 10 септември 1945 г.) е пуерторикански певец, виртуозен китарист и композитор, известен с много интернационални хитове, включително новогодишния сингъл от 1970 г. „Feliz Navidad“.

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Фелисиано е роден в Ларес, Пуерто Рико, в семейство от дванадесет деца.^[1] Роден е сляп, причината е вродена глаукома.^[2] Започва да свири на тенекиена кутия на тригодишна възраст акомпанирайки на вуйчо си.^[3] Когато е на пет години, семейството му се премества в Испанския Харлем в Ню Йорк, и на девет години играе в Teatro Puerto Rico.^[4] Започва музикалната си кариера свирейки на акордеон, докато един ден не получава от дядо си китара. Казва сам за себе си: „затварях се за по 14 часа на ден, за да слушам рок албумите от 1950 г., класическа китара, и джаз изпълнители като Уес Монтгомери“. По-късно взема уроци при Харолд Морис, който от своя страна е бил ученик на Андрес Сеговия.^[5]

На 17 години напуска училище, за да свири в нощните клубове; първото му професионално изпълнение е в Детройт, Мичиган.

1960 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 1963 г. свири в кръчми и клубове из САЩ и Канада, по-специално Гринуич, Ню Йорк и Ванкувър. През 1964 година излиза първият му сингъл „Everybody Do the Click“ (който е хит на Филипините в продължение на 14 седмици). По-късно през 1965 – 66 г. издава първия си албум The Voice and Guitar of Jose Feliciano и A Bag Full of Soul. Двата фолк-поп-соул албума демонстрират таланта му, радиостанциите из САЩ го описват като „десетопръстия маг“. Поканен е в Нюпорт на Джаз фестивала през 1964 г.

През 1966 г. отива в Мар дел Плата, Аржентина, за участие във фестивал. Там прави силно впечатление на RCA Victor, който официално го кани да остане и да запише албум на испански. Не са били уверени какво точно искат да запишат, при което Фелисиано предлага болеро.

Резултатът е два хита сингъла: „Poquita Fe“ („Малко вяра“, или „Sin Fe“, „Без вяра“), песен, написана от пуерториканеца Боби Капо, и „Usted“ (Ти).

Година по-късно Фелисиано е трябвало да посети Обединеното кралство, но властите не позволяват на кучето му водач да влезе в страната, ако не е било поне 6 месеца под карантина. Карантината е била наложена по това време, за да ограничи разпостранението на бяс. Написва по този повод песента „No Dogs Allowed“ („Забранено за кучета“), която разказва за първото му посещение в Лондон.^[6]

По време на престоя си в Англия на 16 юли 1967 г. Фелисиано участва на живо в радиопредавания на станциите Радио „227“ и Радио „355“, месец преди да бъдат закрити от властите.

След още два успешни албума Фелисиано е популярно име из цяла Латинска Америка. Премества се в Лос Анжелис, Калифорния, където заедно с Рик Джарард записват песента на групата The Doors „Light My Fire“ в латински стил и когато я пускат като сингъл, достига 3-то място в поп класациите в САЩ през лятото на 1968 г. Продадени са повече от един милион копия на американския пазар. Песента е номер едно в много държави в това число Канада, Бразилия и Обединеното кралство и е отличена със сертификат за най-продавана песен gold disc (златен диск).^[7] Заради този си успех печели две награди Грами за най-добър нов изпълнител на годината и за най-добра поп песен за 1969 г.

През октомври 1968 г. в разгара на протестите срещу войната във Виетнам на Фелисиано е предоставена възможността да изпълни националния химн на Tiger Stadium в Детройт по време на предварителните игри. Неговото изпълнение в латино стил предизвиква дебати, в резултат на което много радио станции отказват да излъчват негови песни и кариерата му преминава в застой за почти три години.

На 10 май 2010 г. Фелисиано отново изпълнява националния химн на Комерика Парк в Детройт. Изпълнението му е подобно на това от 1968 г., с акустична китара в латино стил.

1970 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 1970 г. композира и издава албум с рождественна музика, Feliz Navidad, който може да се счита за най-известният, записван от него. Песента „Feliz Navidad“ („Весело Рождество“), която е и заглавие на албума, е изпълнявана от много различни изпълнители и понастоящем е част от традиционните рождественни песни в САЩ, Канада и Латинска Америка. От години по Рождество „Feliz Navidad“ се смята за една от най-често пусканите по радиото песни и най-често теглените. Също така според ASCAP се смята за една от 25-е най-често въртяни в ефир коледни песни в света.

През 1971 г. Фелисиано пътува до Италия за участие в музикалния фестивал Санремо, изпълнява песента „Che sarà“ на италиански, печели второ място в конкурса и овациите на публиката. По-късно записва песента „Che sarà“, която става голям хит в Италия, Европа, Азия, също и в страните отвъд желязната завеса. Фелисиано я записва още на испански „Qué Será“ и английски „Shake a Hand“.

Записва и изпълнява песни през 1970 г. за комедийния сериал Chico and the Man и играе в същия като братовчед на Чико (Freddie Prinze), певецът Пепе Фернандо. През 1970 г. също така играе и композира за телевизионни сериали и филми: McMillan & Wife, Kung Fu, записва саундтрака за филма Aaron Loves Angela през 1976 г. и Mackenna's Gold с Куинси Джоунс. Записва с много други изпълнители: Бил Уитърс, Джон Ленън, Джони Майкълс, Майкъл Несмит, Натали Кол и Глория Естефан.

През 1974 г. изнася концерт в Прага, Чехословакия, делейки сцена с чехословашкия идол Карел Гот. Фелисиано е един от малкото западни поп-изпълнители, които са имали възможност да излязат на сцена в страните отвъд желязната завеса.

1980-до днес[редактиране | редактиране на кода]

Фелисиано се радва на успех, пеейки и на испански, и на английски език, и печели пет поредни награди за най-добър поп китарист на списанието Guitar Player.

През 1987 г. получава звезда в алеята на славата в Холивуд и звезда в алеята на славата в родния си Пуерто Рико. През 1987 г. записва „The Sound of Vienna“ – песен, която е номер едно за четири седмици, записва с известния Виенски симфоничен оркестър. С него участва на живо по националната телевизия в Дунав парк пред повече от 60 000 души. През 1980 г. звукозаписните компании му дават възможност да записва само за страните от Латинска Америка, с което той печели още четири награди Грами за най-добър латиноамерикански изпълнител. Записва дует с най-известния мексикански певец по това време – Хосе Хосе.

През 1994 г. Фелисиано записва денс албум на английски – „Goin' Krazy“ (MJM Records) под псевдонима JR. Latino DJ, което му спечалва нови фенове.

През 1995 г. в Ню Йорк преименуват държавното 155-о училище на Училище за сценични изкуства „Хосе Фелисиано“. През 1996 г. участва във филма „Фарго“.

Фелисиано е и първият член на съдийската комисия към Independent Music Awards за подкрепа на независими изпълнители.^[8]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Фелисиано и съпругата му Сюзън имат три деца: дъщеря Мелиса и синове Джонатан и Майкъл. Сюзън израства в Детройт, където се запознава с Ърни Харуел, който по-късно я запознава с Фелисиано.^[9]

Английски[редактиране | редактиране на кода]

• 1964 – The Voice and Guitar of Jose Feliciano
• 1966 – A Bag Full of Soul
• 1966 – Fantastic Feliciano
• 1968 – Feliciano!
• 1968 – Souled
• 1969 – Feliciano/10 To 23
• 1969 – Alive Alive O!
• 1970 – Fireworks
• 1970 – Feliz Navidad
• 1971 – Encore!
• 1971 – Che sarà
• 1971 – That the Spirit Needs
• 1971 – Another Record
• 1972 – Sings
• 1972 – Memphis Menu
• 1973 – Compartments
• 1973 – Peter Stuyvesant presents José Feliciano in concert with the London Symphony Orchestra
• 1974 – For My Love, Mother Music
• 1974 – And The Feeling's Good
• 1975 – Affirmation
• 1975 – Just Wanna Rock and Roll
• 1976 – Angela
• 1977 – Sweet Soul Music
• 1981 – José Feliciano
• 1983 – Romance in the Night
• 1989 – I'm Never Gonna Change
• 1990 – Steppin' Out (Optimism Records)
• 1994 – Goin' Krazy (MJM Records) (12" Dance Remix Single recorded under the pseudonym JR)
• 1996 – Present Tense
• 1996 – On Second Thought
• 2006 – Six-String Lady (инструментален албум)
• 2007 – The Genius of Jose Feliciano
• 2008 – Soundtrax of My Life
• 2009 – The Paris Concert (на живо)
• 2009 – American Classics (only for digital download)
• 2009 – Djangoisms (only for digital download)
• 2011 – The Genius of Jose Feliciano vol.2

Испански[редактиране | редактиране на кода]

• 1966 El Sentimiento La Voz y la Guitarra
• 1966 La Copa Rota
• 1967 Sombra
• 1967 ¡El Fantástico!
• 1967 Mas Éxitos de José
• 1968 Felicidades Con Lo Mejor de José Feliciano
• 1968 Sin Luz
• 1971 En Mi Soledad – No Llores
• 1971 José Feliciano Dos Cruces
• 1971 José Feliciano January 71
• 1971 José Feliciano Canta Otra
• 1982 Escenas de Amor
• 1983 Me Enamoré
• 1984 Como Tú Quieres
• 1985 Ya Soy Tuyo
• 1986 Te Amaré
• 1987 Tu Inmenso Amor
• 1990 Niña
• 1992 Latin Street '92
• 1996 Americano
• 1998 Señor Bolero
• 2001 Señor Bolero 2
• 2003 Guitarra Mía Tribute
• 2005 A México, Con Amor
• 2006 José Feliciano y amigos
• 2007 Señor Bachata
• 2008 Con Mexico en el corazon

Хит сингли: САЩ, Великобритания и Австралия[редактиране | редактиране на кода]

Хит албуми: САЩ, Великобритания и Австралия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Jose Feliciano – Gipsy

Нормативен контрол BNE BNF Europeana FAST GND Grammy ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN MBa NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat