Сръчен човек
| Сръчен човек | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||||||
| Сръчен човек в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Сръчният човек (Homo habilis) е изчезнал вид от род Човек, живял преди приблизително 2,5 до 1,8 милиона години.[1] Наред с Homo rudolfensis, той е смятан за един от най-старите видове в род Homo. Предполага се, че произлиза от вид австралопитеци, но прекият му предшественик може и да е Homo rudolfensis.
Фосилни останки от Homo habilis са намерени заедно с каменни оръдия. Няма данни за използване на огън от Homo habilis.[2]
Homo habilis е много подобен до австралопитеците, но лицето му е било по-малко издадено от това на Australopithecus africanus. Мъжките индивиди са били с тегло около 45 кг. Формата на мозъка е подобна повече до тази на човека. Противопоставянето на палеца на останалите пръсти е осигурявало по-мощно захващане и по-точно боравене със сечивата. Издатината на Broca, която е основна за говора, е видима при мозъчна отливка и предполага възможна способност за рудиментарен говор.[2]
При Homo habilis може да се допусне възможността за артикулация в стремежа за изразяване. Намалените кучешки зъби предполагат, че Homo habilis е бил всеяден, но не толкова ловец, колкото мършояд. Homo habilis се характеризира с определен сексуален диформизъм, което включва важни морфологични разлики между мъжки и женски индивиди. Homo habilis е имал по-висок ръст от австралопитеците и по-голям обем на черепната кутия, което означава и по-голям мозък. Стратегиите им за преживяване са били плодове, корени, ядки, които те са намирали естествено в диво състояние. По всяка вероятност са се придвижвали на групи, чиято големина е зависела от достъпността на хранителните ресурси и евентуалните опасности. Останки от този вид са намерени заедно с животински кости и най-примитивни каменни сечива на различни места в Африка. Homo habilis по всяка вероятност е ловувал дивеч, а също така е изсмуквал костния мозък.[2]
Най-древните сечива са открити в находището Gona, Етиопия и са датирани на 2,6 – 2,55 млн. години. Последните са открити заедно с костни останки от два вида австралопитеци – Australopithecus garhi, Australopithecus aethiopicus, а така също и останки от рода Homo, вероятно Homo habilis.[2]
Homo habilis се е появил на територията на Африка преди повече от 2 млн. години, което поставя въпросът кой пръв е използвал сечива – последните австралопитеци или първите хора. Но докато по отношение на оръдията за австралопитеките може само да се предполага, че те са използвали сечива спорадично, то човекът е този, който никога не се е разделил с тях. В продължение на повече от 2 милиона години човекът извървява своя път от каменните сечива до космическите кораби. Сечивата са неотменима част от неговата култура – или това, което отличава човекът от всички останали видове.[2]
Подобен проблем възниква и след откритията в Олдувайската клисура, където са намерени каменни сечива, използвани при дейности, като стриване, разтрошаване, рязане, стъргане. Тези каменни оръдия са асоциирани с Homo habilis (въпреки че те биха могли да бъдат свързани с един от видовете австралопитеци – Australopithecus robustus). Тези сечива са известни с термина „Oldowan“, поради това, че са открити в Olduvai клисура и се отнасят към т.нар. Олдувайска индустрия. Това са едностранно обработени сечива – т.нар chopper и двустранно обработени или chopping, които се появяват към периода 2,5 – 2,4 млн. години и се свързват с първия човешки вид – Хомо хабилис. Датирането на сечивата, изпреварва намерените дотогава костни останки от Хомо хабилис.[2]
Habilis е срещан в различни форми – сравнително много за един-единствен вид. Най-добре запазеният череп, известен в науката като Homo rudolfensis (фосил ER 1470), се отнася към Homo habilis. KNM-ER 1470, Homo habilis (или Homo rudolfensis) е открит от Бернадр Нгенео през 1972 г. в Коби Фора, Кения. Възрастта е определена на 1.9 милиона години, черепът е с обем 750 куб.см.[2]
В пещерата Wonderwerk Cave, Южна Африка са открити каменни сечива на 2 млн. години, вероятно дело на Homo habilis.[2]
Таксономия[редактиране | редактиране на кода]
(H. ergaster)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Homo habilis Архив на оригинала от 2016-09-22 в Wayback Machine. в archaeologyinfo.com
| |||||||||||||||||||||
|
