Хераклея Синтика

Вижте пояснителната страница за други значения на Хераклея.
Хераклея Синтика
Бронзова монета на Хераклея. Аверс: щит и надпис ·HPAKΛEΩTΩN·. Реверс: бойна тояга и надпис ·EΠI ΣTPYMONI·
Бронзова монета на Хераклея. Аверс: щит и надпис ·HPAKΛEΩTΩN·. Реверс: бойна тояга и надпис ·EΠI ΣTPYMONI·
Местоположение
41.4333° с. ш. 23.25° и. д.
Хераклея Синтика
Местоположение в България Област Благоевград
Страна България
ОбластОбласт Благоевград
Археология
ВидДревен град
ПериодІV век пр. Хр. до VІ век сл. Хр.
ЕпохаАнтичност
Обект на БТС 5б
Хераклея Синтика в Общомедия

Хераклея Синтика (още Синтия, Хераклея Синтике[1] или Хераклея Стримонска[2]) е античен град в днешна Югозападна България. Руините му са разположени в землището на село Рупите, община Петрич, върху южния склон и подножието на Джонков връх, който е част от вулканичното възвишение Кожух. В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, Херодот и Тукидид.

Повече от 100 години учените спорят къде е разположен този античен град. Дълго време се смята, че се е намирал на юг от Рупелското дефиле (в днешна Гърция). Хераклея Синтика е локализирана при село Рупите от доцент Георги Митрев от Пловдивския университет, след откриването на голям латински надпис през 2002 г., който Митрев превежда, коментира и публикува.[3] Става дума за писмо на император Галерий и цезар Максимин Дая от 308 година, в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права. Междувременно надписът е коментиран и от други автори.[4]

През 2005 г. Георги Митрев публикува и още един надпис, в който се споменава Гай Луций Скотусееца и Хараклееца. С него доказва убедително, че това е именно Хераклея Синтика, а не някоя друга Хераклея, тъй като това име е особено популярно в античния свят.[5]

От 2007 г. започват археологически разкопки на Хераклея Синтика, под ръководството на доцент Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).

Древният град се споменава в произведенията на античните автори Тит Ливий, Диодор, Страбон, Плиний Стари и Клавдий Птолемей.[6]

Античният град Хераклея Синтика е обект на Исторически музей, Петрич.[7]

История[редактиране | редактиране на кода]

Едно от най-ранните свидетелства за Хераклея Синтика е на Тит Ливий, който изтъква, че местоположението ѝ е в племенните територии на племето синти – „Heraclea ex Sintis“. На друго място, изяснявайки въпроса за поделянето на Македония на четири части през 167 г. пр. Хр., той отбелязва, че в първата се включвала „... откъм запад отвъд Стримон – цяла Бисалтия с Хераклея, която наричат Синтике“.[8] От това сведение става ясно, че Хераклея Синтика е била разположена на запад от река Стримон и по смисъла на същото изложение, местонахождението на града е „над бисалтите“ – т.е. на север от тях, нагоре срещу течението на реката. Това сведение се подкрепя и от Диодор, който „поставя“ Хераклея в Синтика – на запад от Стримон и „над бисалтите“.[9]

Тези сведения позволяват не само градът да се свърже с племенните територии на племето Синти от Елинистическата епоха, но и да се установи, че първоначално е носил името Синтике (Синтия).

За определяне на датата на основаване на Хераклея Синтика може да се използват откритията и наблюденията на българо-полската научна експедиция „Струма“ (публикувани от Мечислав Домарадски) и българския археолог Юлия Божинова, която е проучвала елинистическия некропол на обекта. Те констатират, че възникването на града е към последната четвърт или към края на ІV век пр. Хр.[10][11]

Божинова е склонна да свърже основаването на града с известието на Диодор, че Касандър заселил в 310 г. пр.н.е. 20 000 илирийски аутариати при планината Орбел (дн. Беласица).[12] След действията на Касандър, обаче, районът р. Струма (заедно с тракийските синти и селището Синтия) бил обект на експанзия през ІІІ век пр. Хр. и от илирийските дардани и от страна на галски контингенти, и едва Филип V (221 – 179 г.) успял трайно да го включи в рамките на македонското царство. Може би точно след 212 г. пр. Хр. Синтике (Синтия) била преименувана от Филип V на Хераклея. В този смисъл, при Филип V и по-късно при Персей (179 – 168 г.), Хераклея Синтика била един от македонските полиси и част от съюзната държава, управлявана от последните представители на династията на Антигонидите. Монетите, откривани в м. Кожух при с. Рупите, са свидетелство за тези процеси.

След залеза на Хераклея Синтика градското оживление се мести в античния град при днешния Сандански.[13]

Археологически разкопки[редактиране | редактиране на кода]

Първите разкопки са правени от доцент Атанас Милчев през 1958 г., но системни разкопки започват през 2007 г. под ръководството на доцент Людмил Вагалински и Исторически музей Петрич.[14]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Papazoglou 1988: Papazoglou, F. Les villes de Macédoine à l'époque romaine. – BCH, Syppl. 16, 1988.
  2. ↑ Gaebler 1935: Gaebler, H. Die antiken Münzen Nord – Griechenlans, III, I, 2. Berlin, 1935
  3. ↑ Георги Митрев, Тодор Тараков, CIVITAS HERACLEOOTARUM – Новооткрит епиграфски паметник с името на античния град при Рупите, Петричко. Виж: сп. Археология, 2002, кн. 4,25 – 32.; G. Mitrev. Civitas Heracleotarum: Heracleia Sintica or the Ancient City at the Village of Rupite (Bulgaria). – Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik (ZPE) 145, 2003, 263 – 272.
  4. ↑ Lepelley 2004: Cl. Lepelley. Une inscription ďHeraclea Sintica (Macédoine) récemment découverte, révélant un rescrit de ľempereur Galère restituant ses droits à la cite. – ZPE, 146, 2004, 221 – 231.
  5. ↑ Г. Митрев. Отново за писмото на император Галерий и цезар Максимин Дая до хераклейците и местоположението на Хераклея Синтика. – Археология, 2005, кн. 1 – 4, с. 181 – 187[неработеща препратка]; Г. Митрев. Долината на Струма през Античността. Племена и селища. Книга първа. ИПК „Екобелан“ – Асеновград, 2012.
  6. ↑ Vagalinski, L. / Nankov, E. (eds.). Heraclea Sintica: From Hellenistic Polis to Roman Civitas (4th C BC – 6th C AD). Proceedings of a Conference at Petrich, Bulgaria, September 19 – 21, 2013 (Papers of the American Research Center in Sofia volume 2). Sofia February 2015. ISSN 2367 – 5640
  7. ↑ Исторически музей Петрич. За Музея.
  8. ↑ Liv. (1905 – 1906): Titi Livii ab urbe condita libri, I-II, ed. M. Müller. Lipsiae, 1905 – 1906.
  9. ↑ Diod. (1888 – 1906): Diodori Bibliotheca Historica, 1 – 5. Ed. I. Bekker, L. Dindorf, F. Vogel, C. Th. Fischer. Leipzig, 1888 – 1906.
  10. ↑ Домарадски 2001: Домарадски, М. и колектив. Материали за археологията на Средна Струма. – Разкопки и проучвания, ХХVІІ, София, 2001.
  11. ↑ Божинова 1988: Божинова, Ю. Античен некропол край с. Мулетарово, Петричко. – В: АОР през 1987 г. Благоевград, 1988, 127 – 129.
  12. ↑ Diod. (1888 – 1906): Diodori Bibliotheca Historica, 1 – 5. Ed. I. Bekker, L. Dindorf, F. Vogel, C. Th. Fischer. Leipzig, 1888 – 1906.
  13. ↑ Археологически пътеводител
  14. ↑ Античен град Хераклея Синтика – Исторически музей Петрич // petrichhistorymuseum.bg. Посетен на 30 април 2023.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Археология“         Портал „Археология“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хераклея_Синтика&oldid=12064698“.