Хвърляне на чук

Хвърляне на чук в съвременния му вид.
Чукохвъргачът Джон Фланаган на Летните олимпийски игри през 1908 г. в Лондон.
Традиционната шотландска версия на хвърлянето на чук.
Площадка за хвърляне на чук.

Хвърлянето на чук е лекоатлетическа дисциплина, една от четирите състезания по хвърляне, заедно с хвърлянето на диск, хвърлянето на копие и тласкането на гюле. Чукът, който се изхвърля при този спорт, няма общо с чука, който се използва като инструмент в бита и техниката. Представлява метална топка, закрепена за стоманена нишка, завършваща с ръкохватка. Размерът на топката се различава между състезанията за мъже и за жени.

Целта на хвърлянето на чук е уредът да се изпрати възможно най-надалече. Движението включва две люлки от стационарно положение, последвани от 3 – 4 завъртания, които се осъществяват чрез сложна комбинация от заставане на пръстите и петите на краката. Топката на чука описва кръг, постепенно увеличавайки скоростта и височината си. Най-важните фактори за дълъг полет на чука са ъгълът и скоростта на хвърляне. При атлетите от световно ниво, скоростта на изхвърляне на чука е около 100 km/h.

История[редактиране | редактиране на кода]

Корените на хвърлянето на чук са поне от 15 век. Съвременната версия на спорта е една от най-старите дисциплини на Олимпийските игри, като е включена още в Летните олимпийски игри през 1900 г. в Париж (вторите съвременни олимпийски игри). Историята на спорта след края на 1960-те години е свързана главно с преобладаващо европейско присъствие.

Чукът се променя от ранните си неофициални корени, като става част от шотландските състезания в края на 18 век, където първоначалния образ на спорта се практикува и до днес.

Макар хвърлянето на чук за мъже да е част от олимпийските игри още от 1900 г., дисциплината за жени става официална едва през 1995 г. За пръв път жени участват в хвърлянето на чук по време на Летните олимпийски игри през 2000 г. в Сидни.

Най-добри атлети[редактиране | редактиране на кода]

Мъже[редактиране | редактиране на кода]

  • Към август 2015 г.
Ранг Разстояние Атлет Място Дата Изт.
1 86,74 m Юрий Седих Щутгарт 30 август 1986 г.
2 86,04 m Сергей Литвинов Дрезден 3 юли 1986 г.
3 84,90 m Вадим Девятовский Минск 21 юли 2005 г.
4 84,86 m Коджи Мурофуши Прага 29 юни 2003 г.
5 84,62 m Беларус Игор Астапкович Севиля 6 юни 1992 г.
6 84,51 m Иван Тихон Гродно 9 юли 2008 г.
7 84,48 m Игор Никулин Лозана 12 юли 1990 г.
8 84,40 m Юри Там Банска Бистрица 9 септември 1984 г.
9 84,19 m Адриан Ануш Сомбатхей 10 август 2003 г.
10 83,93 m Павел Файдек Шчечин 9 август 2015 г. [1]
11 83,68 m Тибор Гечек Залаегерсег 19 септември 1998 г.
12 83,46 m Андрей Абдувалиев Сочи 26 май 1990 г.
13 83,43 m Алексей Загорний Адлер 10 февруари 2002 г.
14 83,40 m Германска демократична република Ралф Хабер Атина 16 май 1988 г.
15 83,38 m Шимон Зюлковски Едмънтън 5 август 2001 г.
16 83,30 m Оли-Пека Карялайнен Лахти 14 юли 2004 г.
17 83,04 m Хайнц Вайс Франкфурт 29 юни 1997 г.
18 83,00 m Балаж Киш Сен Дени 4 юни 1998 г.
19 82,78 m Карстен Кобс Дортмунд 26 юни 1999 г.
20 82,69 m Кристиан Парш Цюрих 16 август 2014 г.
21 82,64 m Германска демократична република Гюнтер Родехау Дрезден 3 август 1985 г.
22 82,62 m Сергей Кирмасов Залаегерсег 30 май 1998 г.
82,62 m Андрий Скварук Киев 27 април 2002 г.
24 82,58 m Примож Козмус Целе 2 септември 2009 г.
25 82,54 m Василий Сидоренко Краснодар 13 май 1992 г.

Жени[редактиране | редактиране на кода]

  • Към септември 2019 г.[2]
Ранг Разстояние Атлет Дата Място Изт.
1 82,98 m Анита Влодарчик 28 август 2016 г. Варшава [3]
2 79,42 m Бети Хайдлер 21 май 2011 г. Хале
3 78,80 m Татяна Белобородова 16 август 2013 г. Москва
4 78,24 m Деанна Прайс 27 юли 2019 г. Де Мойн [4]
5 77,78 m Гуен Бери 8 юни 2018 г. Хожов [5]
6 77,68 m Уан Джън 29 март 2014 г. Чънду
7 77,33 m Джан Уънсиу 28 септември 2014 г. Инчон
8 77,32 m Оксана Менкова 29 юни 2008 г. Минск
9 77,26 m Гулфия Ханафеева 12 юни 2006 г. Тула
10 77,13 m Оксана Кондратиева 30 юни 2013 г. Жуковский
11 76,90 m Мартина Храшнова 16 май 2009 г. Търнава
12 76,85 m Малвина Копрон 26 август 2017 г. Тайпе [6]
13 76,83 m Камила Сколимовска 11 май 2007 г. Доха
14 76,75 m Брук Андерсен 2 юни 2019 г. Ратдръм [7]
15 76,72 m Мария Беспалова 23 юни 2012 г. Жуковский
16 76,66 m Олга Цандер 23 юни 2006 г. Минск
17 76,63 m Екатерина Хороших 23 юни 2006 г. Жуковский
18 76,62 m Ипси Морено 9 септември 2008 г. Загреб
19 76,56 m Алена Матошка 12 юни 2012 г. Минск
20 76,35 m Йоанна Фьодоров 28 септември 2019 г. Доха [8]
21 76,33 m Даря Пчелник 29 юни 2008 г. Минск
22 76,26 m Ханна Малишик 27 април 2018 Брест
23 76,21 m Елена Коневцева 26 май 2007 г. Сочи
24 76,17 m Анна Булгакова 24 юли 2013 г. Москва
25 76,07 m Михаела Мелинте 29 август 1999 г. Рюдлинген

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Phil Minshull. Fajdek throws 83.93m in Szczecin // IAAF, 9 август 2015. Посетен на 10 август 2015.
  2. All-time women's best hammer throw // IAAF, 7 май 2017. Посетен на 7 май 2017.
  3. Wlodarczyk extends hammer world record in Warsaw // IAAF. 28 август 2016. Посетен на 28 август 2016.
  4. Roy Jordan. Kendricks tops 6.06m in Des Moines // IAAF, 28 юли 2019. Посетен на 29 юли 2019.
  5. Jon Mulkeen. Berry and Nowicki topple hammer favourites in Chorzow // IAAF, 8 юни 2018. Посетен на 11 юни 2018.
  6. Women's Hammer Final Results // 2017.taipei, 26 август 2017. Посетен на 26 август 2017.[неработеща препратка]
  7. Erik Boal. Brooke Andersen Nails Down World Lead in Hammer Throw at Iron Wood Classic // 2 юни 2019. Посетен на 21 юли 2019.
  8. Hammer Throw Results // IAAF, 28 септември 2019. Посетен на 29 септември 2019.