Харолд I
| Харолд I Harold Harefoot | |
| крал на Англия | |
 | |
| Роден | около 1016 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Уестминстър, Великобритания |
| Управление | |
| Период | 1035 – 1040 |
| Семейство | |
| Баща | Кнут Велики |
| Братя/сестри | Гунхилда Датска |
| Харолд I в Общомедия | |
Харолд I, известен също като Харолд Заешкият крак (на английски: Harold Harefoot), е крал на Англия от 1035 до 1040. Прякорът му идва от факта, че може да тича бързо. Прякорът „Harefoot“ присъства като „Harefoh“ или „Harefah“ в 12 век в историята на абатството Или, и по според средновековните хронисти означава, че той е добър бегач.[1]
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Незаконен син на Кнут Велики и Елфгифу Нортхамптънска, Харолд е избран за регент на Англия след смъртта на баща си в 1035. Той трябва да управлява Англия от името на законния крал, брат му Хардакнут, който е в Дания заради бунт в Норвегия. Въпреки че Харолд иска той да бъде крал, архиепископът на Кентърбъри отказва да го направи. Поддържан от майка си, и граф Леофрик и много други, през 1037 Харолд официално е провъзгласен за крал.
Харолд умира през 1040 г. Той управлява само пет години, брат му Хардакнут скоро се завръща и взема кралство мирно.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lawson, Harold I
