Ханс Остер
| Ханс Остер | |
| германски генерал | |
 Остер през 1939 г. | |
| Звание | генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1907 – 1932 1935 – 1944 |
| Служи на |  Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия |
| Род войски | Вермахт Абвер |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | концлагер Флосенбюрг, Нацистка Германия |
| Погребан | Дрезден, Федерална република Германия |
| Ханс Остер в Общомедия | |
Ханс Остер (на немски: Hans Oster) е германски генерал-майор от Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Остер е роден в Дрезден, Саксония през 1887 г., син на алсански пастор от френската протестантска църква.[1] Той влиза в артилерията през 1907 г. През Първата световна война служи на Западния фронт до 1916 г., когато е назначен за капитан на германския Генерален щаб. След войната е смятан за достатъчно добър, за да бъде задържан в редуцирания Райхсвер, чийто офицерски корпус е ограничен до 4000 от Версайския договор. Въпреки това, той трябва да се оттегли от армията през 1932 г.
Скоро той намира работа в нова организация, която Херман Гьоринг създава в пруската полиция. Остер се прехвърля в Абвер през октомври 1933 г. В тази връзка той се среща с бъдещите заговорници Ханс Бернд Гизевиус и Артур Небе, които впоследствие работят в Гестапо. Остер също става близък довереник на адмирал Вилхелм Канарис.[2]
Противник на Хитлер[редактиране | редактиране на кода]
Подобно на много други офицери от армията, Остер първоначално приветства нацисткия режим, но мнението му се променя след Нощта на дългите ножове от 1934 г., в която СС избива много от лидерите на СА и техните политически опоненти, включително генерал Курт фон Шлайхер, вторият до последния канцлер на Ваймарската република и генерал-майор Фердинанд фон Бредов, бивш ръководител на Абвера. През 1935 г. на Остер му е позволено да се включи отново в армията, но никога в Генералния щаб. До 1938 г. аферата „Бломберг-Фриц“ и Кристалната нощ (държавен поощряван погром срещу евреите в Нацистка Германия) превръща антипатията в омраза към нацизма и готовност да помогне за спасяването на евреите. Остер се среща за пръв път с Лудвиг Бек, началник на Генералния щаб.[3]
Позицията на Остер в Абвера е безценна за заговора. Абверът може да предостави фалшиви документи и ограничени материали, да осигури покритие чрез прикриване на конспираторни дейности като разузнавателна дейност, да свърже различни съпротивителни клетки, които иначе са различни и да осигури разузнаване на конспираторите. Той играе централна роля и в първата военна конспирация за сваляне на Хитлер, която се корени в намерението на Хитлер да нахлуе в Чехословакия. През август 1938 г. Бек говори открито на среща на армейски генерали в Берлин, заради противопоставянето си на войната със западните сили над Чехословакия. Когато Хитлер е информиран за това, той иска и получава оставката на Бек. Бек е много уважаван в армията и отстраняването му шокира офицерския корпус. Неговият наследник като началник на щаба, Франц Халдер, остава в контакт с него, а също и с Остер. В частност, той казва, че смята Хитлер за „въплъщение на злото“.[4]
Остер информира своя приятел Берт Сас, военен аташе от Холандия в Берлин, повече от 20 пъти за точната дата на многократно забавеното нахлуване в Холандия. Сас предава информацията на неговото правителство, но не му вярват. Остер изчислява, че неговата „измяна“ може да струва живота на 40 000 германски войници и се бори с решението си, но стига до заключението, че е необходимо да се предотвратят милионите смъртни случаи, които биха се случили в несъмнено продължителна война, ако Германия постигне ранна победа.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Остер е арестуван ден след неуспешния заговор от 20 юли за убийството на Хитлер. На 4 април 1945 г. са открити дневниците на адмирал Канарис и в ярост при четенето им Хитлер разпорежда да бъдат екзекутирани всички настоящи и минали заговорници (като Остер).[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Biography of Hans Oster, deutsche-biographie.de; Посетен на 28 септември 2015.
- ↑ Michael Balfour, Withstanding Hitler, pp. 160 – 161
- ↑ Michael Balfour, Withstanding Hitler, p. 161
- ↑ Joachim Fest, Plotting Hitler’s Death: The German Resistance to Hitler 1933 – 1945, p. 86
- ↑ Joachim Fest. Plotting Hitler's Death: The German Resistance to Hitler, 1933 – 1945. Weidenfield & Nicholson, 1994. ISBN 0-297-81774-4.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Joachim Fest. Plotting Hitler's Death: The German Resistance to Hitler, 1933 – 1945 (London, Weidenfeld & Nicholson, 1996)
- Peter Hoffmann. The History of the German Resistance, 1933 – 1945 (Montreal, McGill-Queen's University Press, 1996)
- Roger Moorhouse. Killing Hitler (London, Jonathan Cape, 2006)
- Romedio Galeazzo Graf von Thun-Hohenstein. Der Verschwörer, General Oster und die Militäropposition (Berlin, Severin und Siedler 1982)
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hans Oster в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
