Ханс Айзенк

Ханс Айзенк
Hans Jürgen Eysenck
германски психолог
Роден
Починал
Националност Германия
Учил вУниверситетски колеж Лондон
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вКралски колеж Лондон
Семейство
ДецаМайкъл Айзенк
Ханс Айзенк в Общомедия

Ханс Юрген Айзенк (на немски: Hans Jürgen Eysenck) е германски психолог, добил известност с работата си върху интелигентността и личността.

Приживе Айзенк е най-цитираният жив психолог в научни журнали.[1]

Биография и дейност[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 март 1916 година в Берлин, Германия, но се мести в Англия като младеж през 30-те години на 20 век поради съпротивата му на нацистката партия. Айзенк е основател и редактор на журнал за „Личностни и индивидуални различия“ и е автор на над 50 книги и 900 академични статии.

Основните изследвания на Айзенк са в областта на теорията на личността и измерването, интелигентността, социалните нагласи и политиката, поведенческата генетика и поведенческата терапия. Той разглежда психологията от подхода на естествената наука и е враждебно настроен към т. нар. хуманистични, психодинамични и други литературни и субективни подходи.

Гледището на Айзенк за човека, което винаги ръководи неговото мислене и насочва неговите изследвания, е за биосоциален организъм, чиито действия са детерминирани в еднаква степен от биологични (генетични, физиологични, ендокринни) и от социални (исторически, икономически, интерактивни) фактори. Той е убеден, че едностранчивото ударение или върху биологичните, или върху социалните фактори, спъва развитието на науката. Убеждението, че човек е продукт на еволюцията, все още носещ със себе си следите от милиони години развитие от ранните форми на живот, невинаги е било популярно сред учените от социалните науки, които са по-склонни да подчертават социалните фактори, но се разглежда от Айзенк като съществено за правилното разбиране на човека.

Подходът на Ханс Айзенг се определя, като биологичен и като основа на личността се приемат характеристики, типични за мозъчната дейност. Разработките му са свързвани с изследвания проведени в строго контролирани експериментални условия.

Историческото развитие на системата за описание на личността от древността (Хипократ и Гален) до изследванията през 60-те години на XX век, са обобщени от Ханс Айзенг. Той предлага за базисни два параметъра на индивидуалността: екстроверсия-интроверсия и емоционална неустойчивост (нестабилност) – устойчивост (стабилност). Според него човешката личност в по-голямата си част е генетично предопределена и може да се изрази строго индивидуално в следните основни скали: екстроверсия-интроверсия, невротизъм и психотизъм.

Умира на 4 септември 1997 година в Лондон на 81-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Dimensions of Personality (1947)
  • The Scientific Study of Personality (1952)
  • The Structure of Human Personality (1952) and later editions
  • Uses and Abuses of Psychology (1953)
  • The Psychology of Politics (1954)
  • Psychology and the Foundations of Psychiatry (1955)
  • Sense and Nonsense in Psychology (1956)
  • The Dynamics of Anxiety and Hysteria (1957)
  • Perceptual Processes and Mental Illnesses (1957) with G. Granger and J. C. Brengelmann
  • Manual of the Maudsley Personality Inventory (1959)
  • Handbook of Abnormal Psychology (1960) editor, later editions
  • Experiments in Personality (1960) two volumes, editor
  • Behaviour Therapy and Neuroses (1960) editor
  • Know Your Own I.Q. (1962)
  • Experiments with Drugs (1963) editor
  • Experiments in Motivation (1964) editor
  • Crime and Personality (1964) and later editions
  • Manual of the Eysenck Personality Inventory (1964) with S. B. G. Eysenck
  • The Causes and Cures of Neuroses (1965) with S. Rachman
  • Fact and Fiction in Psychology (1965)
  • Smoking, Health and Personality (1965)
  • Check Your Own I.Q. (1966)
  • The Effects of Psychotherapy (1966)
  • The Biological Basis of Personality (1967)
  • Eysenck, H.J. & Eysenck, S.B.G. (1969). Personality Structure and Measurement. London: Routledge.
  • Readings in Extraversion/Introversion (1971) three volumes
  • Race, Intelligence and Education (1971) in US as The IQ Argument
  • Psychology is about People (1972)
  • Lexicon de Psychologie (1972) three volumes, with W. Arnold and R. Meili
  • The Inequality of Man (1973)
  • Eysenck on Extraversion (1973) editor
  • The Measurement of Intelligence (1973) editor
  • The Experimental Study of Freudian theories (1973) with G. D. Wilson
  • Case Histories in Behaviour Therapy (1974) editor
  • Know Your Own Personality (1975) with G. D. Wilson
  • Manual of the Eysenck Personality Questionnaire (1975) with S. B. G. Eysenck
  • A Textbook of Human Psychology (1976) with G. D. Wilson
  • Sex and Personality (1976)
  • The Measurement of Personality (1976) editor
  • Eysenck, H.J. & Eysenck, S.B.G. (1976). Psychoticism as a Dimension of Personality. London: Hodder and Stoughton.
  • Reminiscence, Motivation and Personality (1977) with C. D. Frith
  • You and Neurosis (1977)
  • Die Zukunft der Psychologie (1977)
  • The Psychological Basis of Ideology (1978) editor, with G. D. Wilson
  • Sex Violence and the Media (1978) with D. Nias
  • The Structure and Measurement of Intelligence (1979)
  • The Psychology of Sex (1979) with G. D. Wilson
  • The Causes and Effects of Smoking (1980)
  • A Model for Personality (1981) editor
  • Mindwatching (1981) with M. W. Eysenck, and later editions
  • The Battle for the Mind (1981) with L. J. Kamin, in US as The Intelligence Controversy
  • Personality, Genetics and Behaviour (1982)
  • Explaining the Unexplained (1982) with Carl Sargent
  • H.J. Eysenck & D.K.B. Nias, Astrology: Science or Superstition? Penguin Books (1982) ISBN 0-14-022397-5
  • A Model for Intelligence (1982) editor
  • Know Your Own Psi-Q (1983) with Carl Sargent
  • …'I Do'. Your Happy Guide to Marriage (1983) with B. N. Kelly
  • Personality and Individual Differences: A Natural Science Approach (1985) with M. W. Eysenck
  • Decline and Fall of the Freudian Empire (1985)
  • Rauchen und Gesundheit (1987)
  • Personality Dimensions and Arousal (1987) editor, with J. Strelau
  • Theoretical Foundations of Behaviour Therapy (1988) editor, with I. Martin
  • The Causes and Cures of Criminality (1989) with G. H. Gudjonsson
  • Genes, Culture and Personality: An Empirical Approach (1989) with L. Eaves and N. Martin
  • Suggestion and Suggestibility (1989) editor, with V. A. Gheorghiu, P. Netter, and R. Rosenthal
  • Intelligence: A New Look (1998)
  • Eysenck, H.J. (1992). A reply to Costa and McCrae. P or A and C – the role of theory. Personality and Individual Differences, 13, 867 – 868.
  • Eysenck, H.J. (1992). Four ways five factors are not basic. Personality and Individual Differences, 13, 667 – 673.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия „Психология“, Наука и изкуство, С 1998, ред. Дж. Корсини
  1. ↑ Haggbloom, S.J. (2002). The 100 most eminent psychologists of the 20th century. Review of General Psychology, 6, 139 – 152.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ханс_Айзенк&oldid=12082862“.