Хамилтън Смит
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
| Хамилтън Смит Hamilton Othanel Smith | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Калифорнийски университет – Бъркли Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн Университет „Джонс Хопкинс“ |
| Награди | Нобелова награда за физиология или медицина (1978)[1][2] |
| Научна дейност | |
| Работил в | Университет „Джонс Хопкинс“ |
| Хамилтън Смит в Общомедия | |
Хамилтън Отанел Смит (на английски: Hamilton O. Smith) е американски микробиолог и нобелов лауреат.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Хамилтън Смит е роден на 23 август 1931 г. и завършва Университетската лабораторна гимназия в Урбана, Илинойс. Той посещава Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн, но през 1950 г. се прехвърля в Калифорнийския университет – Бъркли, където през 1952 г. получава бакалавърска степен по математика. Получава медицинската си степен от Училището по медицина „Джон Хопкинс“ през 1956 г. Между 1956 и 1957 г. Смит работи за медицинската служба на Университета Вашингтон в Сейнт Луис. През 1975 г. той получава стипендия Гугенхайм за престой в университета в Цюрих .
През 1970 г. Смит и Кент У. Уилкокс откриват първия рестрикционен ензим, който сега се нарича HindII. Впоследствие Смит открива ДНК метилази, които съставляват другата половина от системите за ограничаване и модифициране на бактериалния гостоприемник, както се предполага от Werner Arber от Швейцария.
През 1978 г., съвместно с Вернер Арбер и Даниел Натанс, Смит получава Нобелова награда за физиология или медицина за откриването на рестрикционни ензими тип II.
Смит се превръща във водеща фигура в зараждащата се област на геномиката, след като през 1995 г. той и екип от Института за геномни изследвания секвенират първия бактериален геном, този на Haemophilus influenzae. H. influenza е същият организъм, в който Смит е открил рестрикционни ензими в края на 60-те години. Впоследствие той играе ключова роля в секвенирането на много от ранните геноми в Института за геномни изследвания и в сглобяването на човешкия геном в Celera Genomics, към които се присъединява при основаването им през 1998 г.
Сред последните постижения на Смит е оглавяването на екип в Института Дж. Крейг Вентер, който работи за създаването на частично синтетична бактерия, Mycoplasma laboratorium. През 2003 г. същата група синтезира синтетично генома на вирус, бактериофаг Phi X 174. Понастоящем Смит е научен директор на частната компания Синтетик Дженомикс, основана през 2005 г. от Крейг Вентър, за да продължи работата му. В момента Синтетик Дженомикс работи за производство на биогорива в промишлен мащаб, използвайки рекомбинантни водорасли и други микроорганизми.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1978 // Посетен на 31 януари 2021 г. (на английски)
- ↑ Table showing prize amounts // Нобелова фондация, април 2019 г. Посетен на 31 януари 2021 г. (на английски)
Допълнителна информация[редактиране | редактиране на кода]
- Лагерквист, У. To split a gene // „Läkartidningen“ 75 (43). октомври 1978 г. с. 3892 – 4.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Страница на Хамилтън Смит на Nobelprize.org
- Списък на публикациите на Хамилтън Смит в Националната медицинска библиотека на САЩ
- Профил на проф. д-р Хамилтън Смит в медиатеката на Фондация Линдау Нобелови лауреати, актуализирана на 6 май 2021 г.
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hamilton O. Smith в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
