Франсиско Колоане

Франсиско Колоане
	Франсиско Колоане
	Франсиско Колоане и Марио Урибе
Роден	19 юли 1910 г. Кемчи, Чилое, Чили
Починал	5 август 2002 г. (92 г.) Сантяго де Чиле, Чили
Професия	писател
Националност	Чили
Активен период	1935 – 2005
Жанр	драма, мемоари
Награди	; Националната награда за литература на Чили (1964)
Съпруга	Мануела Силва (1932 – 1944); Елиана Санчес (1944 – ?)
Деца	1 (първи брак), 2 (втори брак)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Франсиско Колоане в Общомедия

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Франсиско Колоане.

Франсиско Колоане (на испански: Francisco Coloane) е чилийски писател на произведения в жанра драма и мемоари.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Франсиско Колоане Карденас е роден на 19 юли 1910 г. в Кемчи, архипелаг Чилое, Чили, в семейство на капитан на търговски кораби. Учи в католическата гимназия в Акуд и завършва на средното си образование в салезианския колеж в Пунта Аренас.

Започва трудовата си дейност като продавач на въглища още докато учи, като по същото време и започва да пише за регионалната преса. През 1929 г. е нает като стажант-чирак в ранчо за добитък в Огнена земя. През 1933 г. пътува с учебния кораб „Генерал Бакедано“. После работи като чиновник във военноморските сили на Чили и в петролните експедиции в провинция Магалянес. Опитът и впечатленията от преживяванията си отразява в творбите си, основно ситуирани в южния край на Южна Америка. Заедно с работа си е и репортер на вестник в Сантяго.

През по-голямата част от живота си е бил активен член на Комунистическата партия на Чили. В периода 1962 – 1964 г. живее в Пекин и работи за испаноезичното маоистко списание „China Reconstruye“. По времето на режима на Пиночет не е бил репресиран.

Литературната кариера на Франсиско започва през 1935 г. с разказа „Кучета, коне и хора“ и завършва през 2001 г. със създаването на романа „Naufragios“ (Корабокрушение).

През 1941 г. са издадени първите му книги – сборникът с разкази „Нос Хорн“ и романът El último grumete de la Baquedano” (Последният юнга на Бакедано). Други известни творби включват сборникът му с разкази „Огнена земя“ и романа „El Camino de la ballena“ (Пътят на китовете).

Разказът му „Нос Хорн“ е екранизиран през 1956 г. По сборникът му „Огнена земя“, режисьорът Мигел Литин снима филма „Tierra del Fuego“ през 2000 година.

През 1964 г. писателят е удостоен с Националната награда за литература на Чили. През 1997 г. е награден с държавна награда Орден за литература и изкуство на Френската република, където печели значителна известност за своята работа през 90-те години.

Той е голям любител на природата. През 1947 г. участва в чилийската антарктическа експедиция. През 1967 г. той и Евгений Евтушенко пътуват из Патагония и Огнена земя. Обичайки да плува, той отпразнува 89-ия си рожден ден, плувайки в ледените води на Тихия океан.

Франсиско Колоане умира на 5 август 2002 г.в Сантяго, Чили.

След смъртта му чилийското правителство го признава за значима централна фигура на чилийската литература от 20 век. Родната му къща в Кемчи е превърната в музей, който е открит през 2010 г. в чест на 100 години от рождението му.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Cabo de Hornos (1941) – разкази
Нос Хорн, изд.: „Народна младеж“, София (1970), прев. Цветан Георгиев
Нос Хорн в „Латиноамерикански морски новели“, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1977), прев. Борис Христов
El último grumete de la Baquedano (1941)
La Tierra del Fuego se apagó (1945)
Golfo de Penas (1945)
Los Conquistadores de la Antártida (1945)
Tierra del Fuego (1956) – разкази
Огнена земя, изд.: „Народна култура“, София (1973), прев. Роза Самуилова, Калина Цанева
Viaje al Este (1958)
El Camino de la ballena (1962)
El témpano de Kanasaca у otros cuentos (1968)
El Chilote Otey y otros relatos (1971)
Rastros del Guanaco Blanco (1980)
Crónicas de la India (1983)
El Corazón del Témpano (1991)
Velero Anclado (1995)
Cuentos completos (1999) – сборник
Los pasos del hombre (2000) – автобиография
Naufragios (2001)
Papeles recortados (2004) – посмъртно
Última carta (2005) – посмъртно

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

1944 Romance de medio siglo
1947 Si mis campos hablaran
1955 La Tierra del Fuego se apaga
1956 Cabo de Hornos
1983 El Último Grumete
2000 Tierra del fuego

Източници[редактиране | редактиране на кода]

((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
((ru)) Биография в „Ruspekh“^{[неработеща препратка]}
((en)) Биография в „Енциклопедия Британика“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francisco Coloane в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.