Фламенко

Фламенко
Стилистични корениАндалуска и циганска народна музика
Културни корениАндалусия, края на 18 век
Типични инструментиФламенко китара, класическа китара, кастанети, вокал, палмас, кахон
Популяризиране18 век
Подстилове
Ново фламенко
Фламенко в Общомедия
Белен Мая – танцьорка

Фламѐнко (на испански: Flamenco) е испански фолклорен музикален жанр, често съпровождан с характерен танц.

Обособява се в края на XVIII век сред циганите в Андалусия, като изследователите откриват в него и берберски, и еврейски влияния. През втората половина на XIX век жанрът придобива популярност в цяла Испания и дори извън страната. На 16 ноември 2010 година ЮНЕСКО обявява фламенкото за световно наследство.[1] Традиционно фламенкото има акомпанимент на акустична китара, ударни инструменти и кастанети.

Фламенкото има в себе си три елемента – песен, музикален акомпанимент (поне китара) и танц. По време на изпълнение всеки един елемент има свой момент и останалите два са длъжни да се съобразяват с него. Пеенето е на куплети, наречени летрас. Моментът на китарата се нарича фалсета, а този на танцьора – ескобия. Танцьорът в случая изпълнява ролята на ударните музикални инструменти. За всяка част има определен начин на танцуване. По начало фламенкото идва от пеенето. Има фламенко, което не може да се танцува, и таково, което не може да се свири.

Танцуването във фламенкото е много колоритно и разнообразно, защото взима елементи освен от циганската и андалуската култура, също и от ориенталската, африканската, латиноамериканската, египетската и други култури. Във фламенкото има повече от 50 различни palos (видове фламенко танц)[2], като някои от най-известните са Алегрия, Булерия, Танго, Тиенто, Tarantos, Румба, Seguirias, Фанданго, Malaguenas, Севияна, Guajira, Colombiana, Solea. Всеки един танц носи определено настроение, ритъм и маниер на танцуване и се танцува по различни поводи. Някои танци са весели и празнични. Те са по-бързи от другите и движенията са по-освободени. Други танц изразяват болка, тъга, агония и се танцуват с по-голямо напрежение и отсеченост, а трети олицетворяват срещата между мъжа и жената и имат определени части – на опознаване, на контакт и на изразяване на индивидуалността.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Фламенко
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

Испанска танцьорка, Ждон Сингер Сарджънт, 1880 г.
В регистъраEl Flamenco
РегионСписък на световното културно и
природно наследство на ЮНЕСКО
в Северна Америка и Европа
МестоположениеИспания
ТипКултурно нематериално
КритерииR1, R2, R3, R4 и R5
Вписване2010  (34-та сесия)
Фламенко в Общомедия

Има много версии както за произхода на думата фламенко, така и за музиката и танца. Източниците трябва да се търсят още в мавританската музикална култура. Съществено влияние върху този стил оказва циганската музика – много я считат за основната и истинскиат носител на стила. В XV век в Испания от Византия пристигат циганите, разселват се по южното крайбрежие на страната в провинция Андалусия и по свой обичай те започват да променят местната музика и традиции – мавритански, еврейски и испански. От цялата тази смесица на култури, музикани стиове и традиции се ражда фламенкото.

Дълго време то се счита за „затворено изкуство“, тъй като циганите водят изолиран живот и го танцуват в своите изолирани, малки групи. В края на XVIII век гоненията на циганите престават, и фламенкото излиза по таверните и кафетата на свобода.

В края на XX век фламенкото започва да вписва в себе си кубински мелодии и джазови мотиви, както и елементи на класическия балет. Един от най-известните танцьори на фламенко е Хоакин Кортес, който го изважда от каноничния стандарт и му придава жизненост и изразителност. Импровизационният характер на фаменкото, сложният ритъм и специфичната техника на изпълнение много често го правят невъзможно да се запише с ноти. Затова музиката, танците и песните се предават от майстор на ученик.

Джордж Бороу твърди, че думата flemenc е синоним на циганин. В същото време flama на испански означава „огън“, „пожар“, а enco означава „подобен на“, „принадлежащ на“.

Атрибути[редактиране | редактиране на кода]

Важен елемент от образа на танцьорките на фаменко е традиционната рокля, наричана бата де кола – тя е типична за фламенкото, достигаща до земята, направена обикновено от разноцветни материали и украсена в долната си част с набори, шалове и други. Праобраз на тази рокя се счита традиционното облекло на циганките. Неотменна част на танца е играта с долната част на роклята, която много често е издължена и дори се влачи отзад. Мъжът танцьор е обикновено облечен с тъмни панталони, широк пояс и бяла риза с широки ръкави. Към всичко това трябва да се прибави къса жилетка-болеро, наречена чалеко и традиционният испански шал.

Испанският шал е с много дълги ресни и е класическият атрибут на женския танц. Той се завръзва около ханша като подчертава жествеността и стройната женска фигура. При танца може да пада и от раменете, като при въртеливите движения напомня летяща птица. Други класически атрибути са голамото ветрило и кастанетите, които обаче не винаги присъстват. Обувките на жените са много характерни с невисоко и сравнително широко токче. обикновено са в цвят, който се съчетава с роклята. Много често ритъмът се подчертава с щракане на пръсти или пляскане с ръце. Най-чистите форми на фламенкото всъщност избягват използването на кастанети, тъй като ограничават възможността за страстната и изразителна игра на китките на ръцете.

Днес фламенкото е особено популярно сред съвременните хореографи, защото те виждат в това изкуство големи възможности за творчество, нововъведения и импровизации.[3] Повечето певци и танцьори минават през професионална подготовка. Фламенкото се играе в четири различни места – хуерга, кабаре, концерт и театър.

Хуергата е почти спонтанно, неофциално събиране с танц, пеене, пляскане с ръце, или просто почукване в рутъм по масата. Певците винаги са в центъра на изпълнението. Професионалният концерт е много по-официално събитие. Обикновено има един китарист и един певец, но може да се състои и от два-три танцьора и двама-трима китаристи. Новото модерно фламенко може да включва и саксофони, флейти и пиано, дори електрическа китара и бас китара.

Фламенко
Фламенко мелодия „JCzarnecki-Flamenco“, JCZA.

Известни изпълнители[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Фламенко

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Flamenco, UNESCO – Intangible Heritage Section
  2. ↑ Фламенко Танц Техники Enforex – Spanish in the Spanish World, История на Фламенко Танца
  3. ↑ La hibridación transcultural como clave de la formación del Nuevo Flamenco (aspectos histórico-sociológicos, analíticos y comparativos
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фламенко&oldid=12104695“.