Филип Главеев
| Филип Главеев | |
| български учител и революционер | |
 | |
| Роден | 1860 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Филип Илиев Главеев е български учител и революционер.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Главеев е роден в 1860 година в разложкото село Якоруда, тогава в Османската империя. Учи в Солунската българска мъжка гимназия. Става учител в чепинското християнско село Каменица, където развива широка просветна дейност - създава хор, организира самодеен театър и увеличава библиотеката. По-късно е учител в селата Баня Чепинска, където в 1893 година е сред основателите на читалище „Чепино“. Главеев поддържа връзки с Македонския комитет, изпраща парични помощи и събира доброволци на Четническата акция.[1] През декември 1895 година Главеев е делегат от Татарпазарджишкото македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация.
На 10 октомври 1899 година се създава обединено дружество на селата Чепино, Лъджене и Каменица с настоятелство Главеев, председател, Димитър Масларов, подпредседател, Моисей Праматаров, деловодител и Иван Попниколов, касиер.[2] Домът на Главеев става пункт за прехвърляне на оръжие и хора от и към Разлога. В 1900 година Главеев е делегат на Лъдженското дружество на Седмия македонски конгрес,[3] а в 1901 година - на Осмия македоно-одрински конгрес от Чепинското дружество.[4]
В 1903 година Главеев участва в Илинденско-Преображенското въстание, като четник на Иван Цончев.[5]
След въстанието отново се установява в Чепино-Баня, където става библиотекар и председател на читалището. В 1905 година е инициатор за основаването на кооперация „Пробуда“ и е неин председател. Подпомага строежа на ново училище, което по-късно носи неговото име. Умира в 1933 година, погребан е в църковния двор на църквата „Свети Георги“.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 298.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
- ↑ История // Основно училища „Христо Ботев“ гр. Велинград. Архивиран от оригинала на 2017-11-14. Посетен на 20 април 2018.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 208.
