Проследяващ кадър

Проследяващ кадър или фарт (от немски: Kamerafahrt) е филмова техника, при която дадена обстановка се заснема от камера, движеща се спрямо снимания обект.

Фартови снимки на бойна сцена при заснемането на филма „Аламо

Най-често фартът се използва за следването на обект, например актьор или превозно средство, който в противен случай би излязъл извън кадър.[1] В киното това обикновено става чрез придвижване на специална количка (доли), на която е разположена камерата, по изграден за целта релсов път.[2] Подобно устройство се използва и в спортни дейности като лека атлетика, зимни спортове и др. В съвременната снимачна кинотехника някои динамични сцени биват заснемани и с други технически средства: слайдер (статив за камера с подвижна стойка върху плъзгач), стабилизиращи устройства, ролкови стойки, въжена линия или дрон. По принцип камерата може да бъде монтирана на всяко превозно средство.

Създаване на дълги стабилни кадри с проследяване с дистанционно управлявана филмова камера върху стабилизирана глава Newton и рамо Flowcine Black.
Мотоциклет с камера на състезание с велосипеди


В зависимост от сцената камерата може да се приближава, отдалечава, да се движи успоредно с обекта или да обикаля около него. Това са съответно фарт напред, фарт назад, страничен и кръгов фарт.[3]

Ефектът може да се използва както за проследяване на герой или обект, така и за създаване на усещане за движение или за потапяне, за да привлече зрителя в действието.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Blain Brown. Cinematography: Theory and Practice : I:) magemaking for Cinematographers, Directors & Videographers. Focal Press, 2002; pg. 66; ISBN 0-240-80500-3.
  2. Фарт – Речник на думите в българския език.
  3. OnliSeO, Иван Иванов. 9 динамични кадри, които подобряват видео продукцията // 27.02.2017. Посетен на 10.12.2019.
  4. The Dolly Shot: Creative Uses of Camera Movements, Shots, Angles - By Jason Hellerman // Посетен на 11.03.2023.
  5. Trotter, David. Hitchcock's Modernism // Modernist Cultures 5. 2010-04-28. DOI:10.3366/mod.2010.0008. с. 122–123.