Уяздовски замък

Уяздовски замък
Zamek Ujazdowski
Изглед от парка
Изглед от парка
Карта
Местоположение в Śródmieście, Варшава
Информация
Страна Полша
МестоположениеВаршава
Стилбарок, класицизъм
Известни обитателиСигизмунд III Васа
Статутмузей
Уяздовски замък в Общомедия
Предната фасада
Кралския Канал – изглед от замъка

Уяздовският замък (на полски: Zamek Ujazdowski) е дворец в историческия квартал Уяздов между едноименния парк и Кралските Бани (Лазенки) във Варшава, Полша.

Данни за постойка на това място има от XIII век, като тя е реконструирана и достроявана многократно. По подобие на много други сгради в полската столица и Уяздовският дворец понася тежки поражения през Варшавското въстание от 1944. Основно рекоинструиран през 1974, дворецът днес е дом на Варшавския център за Съвременно изкуство.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият замък на това място е посдтроен от князете на Мазовия през XIII век.[1] По-късно мазовският двор го изоставя и се мести в бъдещия Кралски замък. През XVI век на мястото е построена дървен дом за кралица Бона Сфорца.[1]. В Уяздов, на 12 януари 1578 Ян Кохановски за първи път чете трагичната поема Прогонването на гръцките пратеници по време на сватбата на Ян Замойски и Кристина Радзивил.[2]

Обверс на боратинка, сечена в Уяздов, изобразяваща Ян II Кажимеж.

Върху останките от двореца на мазовските князе крал Сигизмунд III Васа издига в Уяздов дом за сина си Владислав[1], но липсват убедителни доказателства за трайно заселване на принца там. Между 1659 и 1665 Уяздов замък е монетен двор, ръководен от Тит Ливий Боратини, който сече известната медна боратинка.[1][2]

Изоставен до 1674, Уяздов е закупен от Станислав Любомирски и даден под наем на крал Август II за нова резиденция[1] и реконструиран от Тилман ван Гамерен.[1] Околните градини и паркове са преустроени, построен е и павилиона Лазенки.[1]

При крал Станислав Август Понятовски през 1764 са назначени Якуб Фонтана, Доенико Мерлини, Жан-Батист Пилеман и Ефраим Шрогер с цел основна реконструкция в бароков стил на Уяздов.[1] Tе добавят втори етаж и голям двор и включват замъка в Станиславската градоустройствена ос.[1] Работата е почти завършена през 1784, когато е прекъсната и Уяздов е отстъпен на Полската армия.[1] и превърнат в казарма[1] за Литовските гвардейци и 10-и пехотен полк[1].

План за реконструкция на Уяздов, 1720

През въстанието на Кошчушко Уяздов е наборен център на 20-и пехотен полк.[1] След Подялбата на Полша и пруската окупация на Варшава сградата е опразнена, но с обявяването на Варшавското херцогство е Уяздов е върнат на армията, този път като военна болница. След Виенския конгрес Конгресна Полша е анексирана от Руската империя, но на 1 април 1818 функциите на уяздов като военна болница с капацитет 1000 пациенти, са възстановени.[1]. При следващите въстания легловата база на два пъти е увеличавана.[1]

Уяздов замък, 1775, автор: Бернардо Белото („Каналето“)

След неуспеха на въстанието Уяздов е върнат към функциите си на казарма, но за руски войници.[1] През Първата световна война, на 10 април 1917 Уяздов е зает от Полския легион и отново е трансфрмиран във военн болница за Централните сили.[1]

На 15 май 1927 в Уяздов замък е открита мемориална плоча в памет на всички полски медици, загинали между 1797 и 1920[1], а по-късно към комплекса са добавени още обекти. През Варшавското въстание замъкът е почти напълно унищожен[1]. Едва през 1975 започват работи по възстановяването на Уяздов.[1]

Център за съвременно изкуство[редактиране | редактиране на кода]

От 1985 до днес в Уяздов се помещава музеен и концертен център за съвременно изкуство[3], организирал над 600 изложби след 1990.[3][4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Zamek Ujazdowski // www.warszawa1939.pl. Посетен на 22 март 2009. (на полски)
  2. а б Warszawa w latach 1526 – 1795 (Warsaw in 1526 – 1795). Warsaw, 1984. ISBN 83-01-03323-1. (на полски)
  3. а б www.culture.pl[неработеща препратка]
  4. Centrum Sztuki Współczesnej Zamek Ujazdowski // Csw.art.pl, 22 септември 2010. Посетен на 2 ноември 2012.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]