Урс Видмер

Урс Видмер
Urs Widmer
	Урс Видмер Urs Widmer
	Урс Видмер през 20012 г.
Роден	21 май 1938 г. Базел, Швейцария
Починал	2 април 2014 г. (75 г.) Цюрих, Швейцария
Професия	писател, преводач
Националност	Швейцария
Дебютни творби	„Алоис“, новела (1968)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Урс Видмер в Общомедия

Урс Видмер (на немски: Urs Widmer) е швейцарски белетрист, драматург, есеист и автор на радиопиеси.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Урс Видмер е роден на 21 май 1938 г. в Базел в семейството на баща преводач и литературен критик и майка – гимназиален учител. Поради професията на баща си Видмер още като дете влиза в досег с литературата и литературното поприще. Чест гост в дома им е немският писател Хайнрих Бьол, носител на Нобелова награда.

Видмер следва германистика, романистика и история в Базелския университет, университета на Монпелие и Парижкия университет. Завършва през 1966 г. с дипломна работа 1945 година или „Новият език“. Изследване върху прозата на „младото поколение“.

След дипломирането си Видмер работи като издателски редактор в Олтен, а посли и в издателство „Зуркамп“ във Франкфурт на Майн. От 1967 до 1987 г. живее в този град като писател на свободна практика. Пише литературна критика за в-к „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ и преподава във Франкфуртския университет като доцент по нова немска литература.

През 1968 г. Видмер дебютира като писател с новелата „Алоис“. Става член на Немската академия за език и литература в Дармщат, на Немската академия за изобразително изкуство в Бенсхайм, на Академията на изкуствата в Берлин-Бранденбург и на Форум Щатпарк в Грац (вж. Грацка група).

Урс Видмер умира на 2 април 2014 г.^[1] след тежко боледуване. Погребан е в Цюрих, където живее до смъртта си.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Обемистото писателско дело на Урс Видмер обхваща романи, новели и разкази, есета, драми и радиопиеси. Смятан е за един от разностранните швейцарски писатели от по-ново време. Силата на творбите му произтича от фантастични и иронични разработки на тривиални сюжетни схеми от класическите приключенски истории и пътеописания, стигащи до пародия и сюрреалност.

Видмер желае да създава фикция, но при това „по възможност да направи доловима социалната действителност“.

След 2000 г. много от произведенията на Урс Видмер носят автобиографични черти. Към най-големите му публични успехи спада неговата (псевдо)автобиографична трилогия за майка му „Любовникът на мама“ (Der Geliebte der Mutter) 2000, за баща му „Книгата на татко“ (Das Buch des Vaters) 2004 и за себе си „Един живот като джудже“ (Ein Leben als Zwerg) 2006.

Най-успешната пиеса на Урс Видмер е Top Dogs (1996) – остра социална сатира.

Подобно на своя баща Урс Видмер се изявява и като преводач. Пресъздава на немски многобройни творби от френскоезични и англоезични автори.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

Alois. Erzählung, 1968
Die Amsel im Regen im Garten. Erzählung, 1971
Die Forschungsreise. Abenteuerroman, 1974
Schweizer Geschichten, 1975
Die gelben Männer. Roman, 1976
Vom Fenster meines Hauses aus. Prosa, 1977
Hand und Fuss. Ein Buch, 1978
Shakespeares Geschichten. Band 2. Stücke von Shakespeare nacherzählt, 1978
Fotos, 1980
Das Urs-Widmer-Lesebuch, 1980
Das enge Land. Roman, 1981
Liebesnacht. Erzählung, 1982
Die gestohlene Schöpfung. Ein Märchen, 1984
Indianersommer. Erzählung, 1985
Das Verschwinden der Chinesen im neuen Jahr, 1987
Auf, auf, ihr Hirten! Die Kuh haut ab! Kolumnen, 1988
Der Kongreß der Paläolepidopterologen. Roman, 1989
Das Paradies des Vergessens. Erzählung, 1990
Der blaue Siphon. Erzählung, 1992
Liebesbrief für Mary. Erzählung, 1993
Im Kongo. Roman, 1996
Vor uns die Sintflut. Geschichten, 1998
Das Buch der Albträume (Mit Zeichnungen von Hannes Binder), 2000
Der Geliebte der Mutter. Roman, 2000

Любовникът на мама, изд.: Жар – Жанет Аргирова, София (2002), прев. Ваня Пенева

Das Buch des Vaters. Roman, 2004
Ein Leben als Zwerg, 2006
Valentin Lustigs Pilgerreise. Bericht eines Spaziergangs durch 33 seiner Gemälde, 2008
Herr Adamson. Roman, 2009
Stille Post. Kleine Prosa, 2011
Reise an den Rand des Universums. Autobiografie, 2013

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

1945 oder die „Neue Sprache“. Studien zur Prosa der „Jungen Generation“, 1966
In uns und um uns und um uns herum, 1970
Das Normale und die Sehnsucht. Essays und Geschichten, 1972
Die sechste Puppe im Bauch der fünften Puppe im Bauch der vierten und andere Überlegungen zur Literatur, 1991
Das Geld, die Arbeit, die Angst, das Glück, 2002
Vom Leben, vom Tod und vom Übrigen auch dies und das. Frankfurter Poetikvorlesungen, 2007
Beim Wiederlesen von „Alois“, 2007
Der Traum vom herrschaftsfreien Arbeiten. 1968 – vom Suhrkamp Verlag zum Verlag der Autoren, 2011

Драма[редактиране | редактиране на кода]

Die lange Nacht der Detektive. Kriminalstück in drei Akten, 1973

Дългата нощ на детективите. Криминална пиеса в три действия, изд.: Black Flamingo, София (2015), прев. Владко Мурдаров

Nepal. Stück in der Basler Umgangssprache, 1976
Stan und Ollie in Deutschland, 1979
Züst oder Die Aufschneider, 1979
Dr neu Noah, 1984
Alles klar. Stan und Ollie in Deutschland, 1988
Jeanmaire. Ein Stück Schweiz, 1992
Der Sprung in der Schüssel. Frölicher – ein Fest, 1992
Sommernachtswut, 1993
Top Dogs, 1996

Top dogs, изд.: Black Flamingo, София (2014), прев. Владко Мурдаров

Die schwarze Spinne. Sommernachtswut, 1998
König der Bücher. Bankgeheimnisse, 2001
Münchhausens Enkel, 2012
Das Ende vom Geld, 2012

Радиодрама[редактиране | редактиране на кода]

Wer nicht sehen kann, muss hören, 1969
Henry Chicago, 1970
Operette, 1971
Aua 231, 1971
Anna von hinten wie von vorne, 1971
Tod und Sehnsucht, 1972
Die Katze des Doktor Watson, 1972
Das Überleben der unsterblichen Mimi, 1973
Die schreckliche Verwirrung des Giuseppe Verdi, 1974
Der Bergsteiger, 1974
Fernsehabend, 1976
Die Ballade von den Hoffnungen der Väter, 1976
Die Zwerge in der Stadt, 1978
Das Blasquartett oder 80 Fragen nach dem Glück, 1979
Die Zehen der Elfen, 1981
Indianersommer, 1984
Dr neu Noah, 1984
An die Freunde, 1986
Der Besucher aus Kassel, 1986
Der tolle Tonmeister, 1988
Der Gott und das Mädchen, 1988
Der Afrikaforscher, 1990
Bottoms Traum, 1990
Das gelöschte Band, 1992
Die Frauen des Sultans, 1993
Helmuts Brief, 1994
Das Machthorn, 2005
Das Ende vom Geld, 2012
Vom Fenster meines Hauses aus, 2013

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

1974: Karl-Sczuka-Preis
1975: „Награда на Швейцарска Фондация „Шилер““ за отделна творба
1976: Hörspielpreis der Kriegsblinden
1983: „Награда „манускрипте“
1985: „Награда на Швейцарска Фондация „Шилер“ за цялостно творчество
1989: „Литературна награда на Базел“
1992: „Награда на Югозападното радио“
1996: Literaturpreis der Stadt Zürich
1997: Kunstpreis der Gemeinde Zollikon
1997: 3sat-Innovationspreis
1997: „Мюлхаймска награда за драматургия“
1998: „Награда Хаймито фон Додерер“
2001: „Награда Бертолт Брехт“ на град Аугсбург
2001: „Награда Франц Набл“
2002: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
2003: Mainzer Stadtschreiber
2004: „Награда на Швейцарска Фондация „Шилер““ за цялостно творчество
2007: Stiftungsgastdozentur Poetik an der Universität Frankfurt am Main^[2]
2007: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“
2007: Prix littéraire Lipp (Genf)
2014: „Награда Якоб Васерман“ на град Фюрт^[3]
2014: „Швейцарски литературни награди“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] Schweizer Schriftsteller Urs Widmer ist tot, Spiegel Online, 2014-04-03

[2] Stiftungsgastdozentur Poetik der Johann Wolfgang Goethe-Universität Frankfurt

[3] Wassermann-Literaturpreis für Urs Widmer

[1]

[2]

[3]

Урс Видмер Urs Widmer
Урс Видмер през 20012 г.
Роден	21 май 1938 г. Базел, Швейцария
Починал	2 април 2014 г. (75 г.) Цюрих, Швейцария
Професия	писател, преводач
Националност	Швейцария
Дебютни творби	„Алоис“, новела (1968)
Уебсайт	Страница в IMDb
Урс Видмер в Общомедия