Ултракрепидарианизъм

Английският писател и създател на термина Уилям Хазлит (1778 – 1830)

Ултракрепидаризмът (от латински: Sutor, ne ultra crepidamОбущарю, не по-високо от обувката)[1] е навикът на хора да дават мнения и съвети по въпроси, които са извън областта на познанието им.[2] В България названието не се употребява в този му вид, а разговорно се означава подигравателно като „многознайковщина“.

Терминът ултракрепидарианист е употребен за първи път публично през 1819 г. от есеиста Уилям Хазлит в отворено писмо до Уилям Гифорд, редактор на „Куортърли Ривю“: „Наричат Ви ултракрепидарен критик“.[3] Терминът е използван отново четири години по-късно, през 1823 г., в сатирата на приятеля на Хазлит Лий Хънт „Ултра-Крепидарий: сатира по Уилям Гифорд“.

Терминът води началото си от придобил известност коментар, направен от Апелес, известен древногръцки художник, към обущар, който критикува неговата картина.[4] Латинската фраза Sutor, ne ultra crepidam, предадена от Плиний и по-късно променена от други латински писатели на „Ne ultra crepidam judicaret“, означава, че обущарят не трябва да гледа отвъд собствените си подметки. Смислово преведено, критиците трябва да коментират само теми, по които са компетентни.[5]

Поговорката става популярна и на други езици: на английски „A cobbler should stick to his last“ („Обущарят да си гледа калъпа“), на испански „Zapatero a tus zapatos“ („Обущарю, към обувките ти.“), на нидерландски „Schoenmaker, blijf bij je leest", на датски „Skomager, bliv ved din læst“, на немски „Schuster, bleib bei deinem Leisten“, на полски „Pilnuj, szewcze, kopyta“ (последните четири са еквивалент на „обущарят да си гледа калъпа“) и на руски „Суди, дружок, не свыше сапога“ („Приятелю, не съди над ботуша си“), след поетичното преразказване на легендата от Александър Пушкин.[6]

На български смислово се употребява израза „На всяка манджа мерудия“[7][8] или „Пъха си носа навсякъде“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Bergman, Gregory, Isms, Adams Media, 2006. ISBN 1-59337-483-6. (стр. 242[неработеща препратка])
  • Howe, P. P. (ed.), The Complete Works of William Hazlitt, vol. 9 (1932)
  • Hazlitt, William, The Spirit of the Age (1825)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ultracrepidarianism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​