Източен Туркестан

Източен Туркестан
东突厥斯坦
Историческа област
Знаме
      
Герб
Източен Туркестан на картата на КитайИзточен Туркестан на картата на Китай
СтранаКитай
Адм. центърУрумчи
Площ1 664 897 km²
Население24 870 000 души (2018)
14,9 души/km²
Езициуйгурски, китайски
Часова зонаUTC+8
Източен Туркестан в Общомедия

Източен Туркестан (на уйгурски: شەرقىي تۈركىستان) или Уйгуристан (на уйгурски: اویغورستان) е исторически регион в Западен Китай, в Синдзян-уйгурския автономен регион на Народна република Китай.

Той е част от средноазиатския исторически регион Туркестан (превежда се като „Земя на тюрките“), който заема териториите на централноазиатските републики и Западен Китай. През 1272 г. Марко Поло прекосява Туркестан по време на своята експедиция до Китай по Пътя на коприната.

Голям Туркестан се състои от:

Тяншанските и Памирски хребети разделят 2-те части на Туркестан. В Източен Туркестан (Синдзян-уйгурския автономен регион) се намират някои от големите тюркски културни центрове като Кашгар, Хотан, Турфан, Яркенд, Аксу, Куча и Алтай.

Терминът Източен Туркестан е въведен от руските тюрколози като Якинт Бичурин през 19 век за назоваване на Таримския басейн в югозападната част на Синдзян. Местното население по това време не нарича региона с това име. Историческото уйгурско наименование за Таримския басейн е Алтишар, което буквално се превежда като „Шест града“.[1] През 20 век уйгурските сепаратисти и поддръжниците им започват да използват Източен Туркестан (или Уйгуристан) като призив цял Синдзян да стане независима държава със столица Урумчи.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Г. Грум-Гржимайло. Восточный Туркестан // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Санкт Петербург, 1890 – 1907. с. 305 – 311.
  2. Eugene B. Rumer, Dmitri Trenin, Huasheng Zhao. Central Asia: Views from Washington, Moscow, and Beijing. Routledge, 2016. ISBN 9781315289519.