Убийство на Стефан Стамболов

Убийство на Стефан Стамболов
МястоСофия
Дата15 юли 1895 г.
Времеок. 19:50 ч.
ЦелСтефан Стамболов
Оръжиепистолет, нож, ятаган
Смъртни случаиСтефан Стамболов
Извършители4
Защитници3

Убийството на Стефан Стамболов е атентат, при който на 15 юли (3 юли стар стил) 1895 година е смъртно ранен бившият министър-председател и водач на опозицията в България от група македонски дейци.

Нападението е извършено с негласната подкрепа на правителството на Народната партия и на княз Фердинанд I от група проруски ориентирани българи, начело с Наум Тюфекчиев, извършили няколко терористични акта през предходните години.

Подготовка[редактиране | редактиране на кода]

В периода след 1887 година, когато е начело на правителството, Стефан Стамболов извежда страната от тежка конституционна криза, утвърждавайки новия княз Фердинанд. Управлението му е съпътствано от множество опити за насилствена смяна на властта, организирани от различни групи, свързани с Русия, която отказва да признае легитимността на правителството и княза.

В началото на 1894 година отношенията на Стамболов с Фердинанд се влошават, което води до отстраняването му от министър-председателския пост. Опасявайки се от политическото му влияние, князът и новото правителство на Константин Стоилов търсят начини за неговото компрометиране. На 24 август Стамболов е арестуван за кратко заради критики към княза в интервю за германски вестник, а след освобождаването му е замерян с камъни на улицата от привърженици на правителството. Военният министър Рачо Петров организира разследване в опит да докаже, че доскорошният министър-председател сам е организирал атентата срещу себе си от 1891 година, когато загива финансовият министър Христо Белчев. Следствието е прекратено след няколко месеца, без да бъдат открити доказателства.[1] Малко по-късно е съставена парламентарна анкетна комисия, оглавявана от Димитър Моллов и включваща други видни противници на Стамболов, която се опитва да докаже престъпна дейност на членове на предходното правителство, но също не постига успех.[2]

Междувременно новото правителство предприема стъпки за нормализиране на отношенията с Русия, но от руска страна многократно е поставян въпросът за риска от връщане на Стамболов на власт. Със своя авторитет пред някои немскоезични вестници, на които продължава да дава интервюта, критични към управлението, Стамболов се превръща в пречка както за правителството, така и за Фердинанд, който се опитва да получи признанието на Русия за своята княжеска титла.[3]

Още през есента на 1894 г. правителството допуска завръщането в София на членове на терористичната група на Наум Тюфекчиев, участвали в атентата срещу Стамболов три години по-рано и в последвалото убийство на българския дипломатически представител в Цариград Георги Вълкович. Самият Тюфекчиев пристига под чуждо име в София през октомври и малко по-късно е арестуван, но по нареждане от правителството е освободен, след което живее в града, без да се укрива. Външният министър Григор Начович се застъпва за него и отказва да го екстрадира в Османската империя, където е осъден задочно на 15 години затвор за убийството на Вълкович. Малко след него в града се установяват и участвалият в предишния атентат срещу Стамболов Михаил Ставрев (Халю), както и близките до Тюфекчиев Боне Георгиев и Атанас Цветков (Талю).[4] Димитър Ризов, друг участник в първия атентат, също е в София, като князът отбелязва в личната си документация намерението си да се срещне лично с него и Наум Тюфекчиев.[5]

Необезпокоявани от властите, заговорниците многократно обявяват публично намерението си да убият Стамболов. Самият той очаква такова развитие на събитията и през април предава на кореспондента на германски вестник запечатан плик, описващ относително точно начина, по който ще бъде убит – от група, оглавявана от Наум Тюфекчиев и финансирана от Григор Начович. Стамболов, страдащ от изострящ се захарен диабет, прави опит да замине на лечение в Австро-Унгария, но не получава разрешение от правителството и княза. Никола Обретенов му предлага да организира нелегално напускане на страната, но той отказва.[6]

Още през пролетта групата на Тюфекчиев прави няколко опита да нападне Стамболов, докато той ловува в околностите на София, но това се оказва трудно, тъй като той се движи в голяма група, често включваща и чужди дипломати. По тази причина те решават да извършат атентата на улица „Раковска“, където Стамболов често се разхожда между дома си и Юнион клуб.[7]

Извършване[редактиране | редактиране на кода]

Убиецът Михаил Ставрев – Хальо

Самото убийство е извършено вечерта на 15 юли. Към 19:50 часа Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон, заедно със своя приятел и политически съратник Димитър Петков и с личния си телохранител Гунчо. Файтонджията Мирчо Ацов е замесен в заговора и специално изчаква пред клуба. Малко след потеглянето пред файтона се появяват Боне Георгиев и Халю, а малко след това и Талю, като Георгиев стреля по файтона, а Халю изважда ятаган и бързо се насочва към него. Файтонджията спира файтона, а полицаите, разположени пред Юнион клуб, бързо се отдалечават от мястото. Стамболов скача от файтона, след което Мирчо Ацов потегля, откарвайки Димитър Петков и телохранителя в съседната улица „Стефан Караджа“.[8]

Стамболов побягва по „Раковска“ обратно към Юнион клуб, но Халю го настига. Когато прави опит да стреля по нападателя си, той посича ръката му, след което го събаря на земята и заедно с другите нападатели започват да го удрят по главата, тъй като знаят, че Стамболов обикновено излиза с предпазна ризница под дрехите си. Когато Гунчо и Димитър Петков се връщат на „Раковска“ нападателите се разбягват. Гунчо започва да гони Халю, като го ранява с пистолета си във врата, но е задържан от двама полицаи, които помагат на атентатора да избяга. Халю и Талю побягват по улиците на югоизток и изчезват в Перловец, а Боне Георгиев се оттегля с файтона на Мирчо Ацов.[9]

Междувременно Димитър Петков откарва Стамболов с файтон в дома му. Цялото лице на Стамболов е насечено, двете му ръце са почти напълно отсечени, а дясното му око е извадено. Въпреки това той е в съзнание и обвинява за атентата Халю, Наум Тюфекчиев и княз Фердинанд. Раните са тежки, а състоянието му допълнително се влошава от диабета. След леко подобрение на 16 юли, Стефан Стамболов умира в 3:35 часа на 18 юли 1895 г.[10]

Разследване[редактиране | редактиране на кода]

Още в началото на разследването в близост до местопрестъплението са открити оръжията на извършителите – ятаган, дълъг нож и револвер, които следствието свързва с търговеца на оръжие Наум Тюфекчиев.[11] Задържани са Тюфекчиев, Мирчо Ацов, Боне Георгиев и двамата полицаи, охранявали Юнион клуб, а Халю е издирван, но успява да се укрие.[12] Преди да бъде освободен под гаранция, Тюфекчиев пише до външния министър Григор Начович, че успешно са свършили „оная работа“ и го моли за по-бързо освобождаване.[13]

Междувременно княз Фердинанд и правителството публично обявяват, че престъплението е извършено като лично отмъщение и няма политически характер.[14] За да предотврати обвиненията срещу Тюфекчиев, Начович подтиква османското правителство да поиска неговата екстрадиция във връзка с убийството на Георги Вълкович в Цариград.[13]

Съдебното дело за убийството се гледа от Софийския окръжен съд под председателството на Георги Пасаров през декември 1896 година. Обвиняеми са Боне Георгиев, Михаил Ставрев (Халю) и Атанас Цветанов (Талю) като извършители, Наум Тюфекчиев като подбудител и Мирчо Ацов като съучастник. Халю и Талю се съдят задочно, тъй като успяват да напуснат страната. Присъдите са произнесени на 13 февруари 1897 година. Наум Тюфекчиев и Мирчо Ацов са осъдени на по три години затвор за помагачество, Боне Георгиев е оправдан, а присъди срещу Халю и Талю не са произнесени, тъй като отсъствието им е попречило на разследването.[15] На 24 март 1898 година Софийският апелативен съд отменя присъдата на Наум Тюфекчиев.[16]

През 1900 година Халю се връща в София и се опитва да изнудва братя Тюфекчиеви, обвинявайки ги, че са спрели обещаната му издръжка. В края на 1901 г. той е арестуван и в края на 1902 г. е осъден на смърт от Софийския окръжен съд. Присъдата е обжалвана в Софийския апелативен съд, който на 14 април 1914 г. я заменя с 15 години затвор и Ставрев е изпратен в Шуменския затвор.[17]

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Атентатът срещу Стефан Стамболов шокира чуждия печат, особено в немскоезичните страни, където се появяват коментари, свързващи убийството с княза и правителството. В същото време още в деня след нападението българската делегация, намираща се в Санкт Петербург и поставяща си за цел признаването на княза от Русия, получава покана за дълго отлаганата аудиенция при император Николай II.[14]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Марков 2003, с. 61 – 62.
  2. ↑ Марков 2003, с. 65.
  3. ↑ Марков 2003, с. 66 – 67.
  4. ↑ Марков 2003, с. 63 – 64.
  5. ↑ Марков 2003, с. 68.
  6. ↑ Марков 2003, с. 63 – 66.
  7. ↑ Марков 2003, с. 64 – 65.
  8. ↑ Марков 2003, с. 70.
  9. ↑ Марков 2003, с. 70 – 71.
  10. ↑ Марков 2003, с. 71 – 72.
  11. ↑ Марков 2003, с. 72 – 73.
  12. ↑ Марков 2003, с. 75.
  13. ↑ а б Марков 2003, с. 79.
  14. ↑ а б Марков 2003, с. 73 – 74.
  15. ↑ Марков 2003, с. 79 – 80.
  16. ↑ Марков 2003, с. 83.
  17. ↑ Марков 2003, с. 84 – 85.
Цитирани източници
     Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Убийство_на_Стефан_Стамболов&oldid=12015840“.