Тюмен
| Тюмен Тюмень | |
| — Град — | |
.png) _(2005).png) | |
.jpg) | |
  Тюмен  Тюмен | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Тюменска област |
| Район | Тюмен |
| Площ | 698,48 km² |
| Надм. височина | 102 m |
| Население |  816 800 души (2021) |
| Кмет | Руслан Кухарук |
| Основаване | 1586 |
| Пощенски код | 625000 |
| Телефонен код | +7 3452 |
| МПС код | 72 |
| Часова зона | UTC+5:00 |
| Официален сайт | www.tyumen-city.ru |
| Тюмен в Общомедия | |
Тюмѐн (на руски: Тюме́нь) е град в Русия, административен център на Тюменска област.[1] Населението на града през 2016 година е 720 575 души.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Селището е основано през 1586 година като крепост и първоначално е било дом на 300 казаци и стрелци. Името Тюмен произлиза от тюркски и монголски и означава „десет хиляди“.
От XVII век е важна транзитна точка на търговските пътища между Сибир и Китай. По онова време е и голям занаятчийски център. Развиват се коването, леярството, кожарството и производството на сапун. Към 1624 г. Тюмен вече има около 2000 жители. Към началото на XIX век градът вече е крупен производствен център, като най-развито е кожарството.
През 40-те години на 19 век икономиката на Тюмен придобива още по-голямо значение с откриването на речното параходство. През 1838 г. там е построен първият сибирски параход. Прокарването на железопътната линия Екатеринбург – Тюмен през 1885 г. благоприятства допълнително икономическото развитие на града. През втората половина на XIX век в града се развиват корабостроенето, дърводобивът, риболовът и килимарството. Градът бързо става голям център на търговията в Сибир.
От 1934 г. е административен център на Об-Иртишка област, а от 1944 г. – на Тюменска област. По време на Втората световна война градът се развива бурно поради евакуацията на предприятия от фронта към Сибир. Във военните години тялото на Владимир Ленин е евакуирано от Москва в Тюмен,[3] като Тюменската държавна селскостопанска академия временно изпълнява функцията на негов мавзолей.
След откриването на запаси на нефт и природен газ в Тюменска област през 60-те години на 20 век икономиката на града се ориентира главно към добива на тези природни ресурси. За улесняване на превоза им е открита железопътната линия Тюмен – Тоболск – Сургут – Нижневартовск през 1966 г.[4][5]
География[редактиране | редактиране на кода]
Градът е разположен в Западен Сибир, на река Тура, приток на река Тобол. Намира се на 2144 километра от столицата Москва. Реката добива пълноводие по време на пролетните месеци, когато се топят ледовете. Градът е предпазен от дига, която възпира приливи до 8 m.[6] Най-високият прилив е бил с височина от 9,15 m през 1979 г.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Градът е разположен в зона на умереноконтинентален климат, със студена зима и топло лято. Средната годишна температура е 2.2 °C.[7]
 Климатични данни за Тюмен  | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 5,6 | 7,3 | 17,1 | 30,7 | 34,9 | 36,2 | 37,5 | 37,4 | 31,2 | 24,1 | 12,8 | 6,7 | 37,5 |
| Средни максимални температури (°C) | −10,7 | −8,1 | 0,1 | 9,4 | 17,7 | 23,3 | 24,5 | 21,2 | 14,7 | 7,3 | −3,5 | −9,1 | 7,2 |
| Средни температури (°C) | −15 | −13,3 | −5,3 | 3,7 | 11,3 | 17,1 | 18,8 | 15,8 | 9,6 | 3,1 | −7 | −13 | 2,2 |
| Средни минимални температури (°C) | −19,2 | −18,1 | −10,4 | −1,3 | 5,4 | 11,3 | 13,6 | 11,1 | 5,4 | −0,4 | −10,4 | −16,9 | −2,5 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −46,2 | −43,7 | −38,4 | −29,5 | −10,2 | −1,9 | 0,7 | −2,7 | −8,6 | −26,7 | −41 | −49,2 | −49,2 |
| Средни месечни валежи (mm) | 25 | 15 | 17 | 23 | 45 | 55 | 89 | 60 | 57 | 38 | 34 | 27 | 485 |
| Източник: Погода и Климат[7] | |||||||||||||
Население[редактиране | редактиране на кода]
Мнозинството от жителите на Тюмен са руснаци (84,4%). Малцинствата са представени от татари (6,1%), украинци (1,7%), азербайджанци (1,1%), арменци (0,9%), немци (0,6%), казахи (0,5%), чуваши (0,5%) и др.[8]
| 1856[4] | 1897 | 1913[4] | 1923[4] | 1926 | 1931[4] | 1939 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 11 200 | 29 500 | 39 200 | 42 400 | 50 300 | 58 000 | 79 200 |
| 1956 | 1959 | 1962[4] | 1967[4] | 1970 | 1973[4] | 1975 |
| 125 000 | 150 195 | 174 000 | 240 000 | 268 526 | 299 000 | 330 000 |
| 1979 | 1982[4] | 1986 | 1989 | 1990 | 1991 | 1993 |
| 358 992 | 387 000 | 432 000 | 476 869 | 486 000 | 494 000 | 493 000 |
| 1995 | 1998 | 2000 | 2002 | 2004 | 2006 | 2008 |
| 492 000 | 500 000 | 502 000 | 510 719 | 510 000 | 542 500 | 560 000 |
| 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016[2] |
| 581 907 | 581 800 | 609 650 | 634 171 | 679 861 | 697 037 | 720 575 |
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
По-голямата част от икономиката съставлява нефтопреработвателната промишленост. Благоприятното местоположение на града и свързаността му с автомобилни, железопътни, речни и въздушни линии го правят център за обслужване на нефтената промишленост в Сибир. Също така са развити машиностроенето, металургията и производството на електронни апарати.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Тюмен е железопътен възел на Транссибирската магистрала и речно пристанище на р. Тура. Има международно летище (Рошчино) и местно летище (Плеханово).
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Висши учебни заведения:
- Тюменски държавен университет
- Тюменски държавен медицински университет
- Тюменски държавен индустриален университет
- Държавен аграрен университет на Северен Задурал
- Тюменско висше военно-инженерно командно училище
- Тюменски държавен институт на културата
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Тюмен
Малина Попиванова (1902 – 1954), югославска комунистка
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Горячко М.Д., Павлинов П.С. Тюме́н (Тюме́нь) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула - Улан Батор [Телевизионная башня — Улан-Батор]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-03-23 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б ((ru)) Тюменская область. Оценка численности постоянного населения на 1 января 2009 – 2015 годов.
- ↑ ((ru)) История Тюменской области Архив на оригинала от 2016-07-17 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж з и ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Тюмень.
- ↑ ((ru)) История города – Тюмень
- ↑ ((ru)) Тюмени паводок не страшен Архив на оригинала от 2012-09-08 в archive.today
- ↑ а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Тюмени. Посетен на 8 юни 2016 г.
- ↑ ((ru)) Итоги:Тюменьстат Архив на оригинала от 2016-05-30 в Wayback Machine.
| |||||||
|
