Тутмос I

Тутмос I
Роден
Починал
около 1493 г. пр.н.е.
ПогребанДолина на царете, Луксор, Египет
Семейство
РодОсемнадесета династия на Древен Египет
ДецаТутмос II
Хатшепсут
Тутмос I в Общомедия
Глава от статуя вероятно на Тутмос I (Британски музей)

Тутмос I (Aakheperkare Djehutymose) е третият фараон от XVIII династия на Древен Египет. Неговото управление най-често е датирано от ок. 1506 – 1493 г. пр.н.е. Името Тутмос (Thutmosis, Thutmose) е от латинизиран гръцки превод на Djehutymes, букв. „Роден от Тот“[1].

В науката съществуват редица спорове и неясноти относно продължителността и датите на царуването му. Остава неизяснена и роднинската връзка на Тутмос I с неговия предшественик Аменхотеп I. Несигурна е идентификацията на мумията приписвана на него, както и възрастта му.

С управлението на Тутмос I започва имперският период в историята на Древен Египет[2]. Несъмнено активен владетел, той води експанзия в Нубия и Ливан, изтласквайки границите на Египет по-надалеч от когато и да било дотогава. Също така построява и множество храмове, основавайки храмовия комплекс в Карнак. Той е първият фараон, за когото е потвърдено, че е издълбал гробницата си в Долината на царете край Тива (според други предположения, може би Аменхотеп I го е изпреварил). Наследен е от сина си Тутмос II.

Произход и семейство[редактиране | редактиране на кода]

Бащата на Тутмос I е неизвестен, но със сигурност не е Аменхотеп I. Името на майка му е Сенсенеб, спомената с титлата „майка на фараона“. Тя е изобразена заедно със сина си[3] върху оцветен релеф от храма на Хатшепсут, но никъде не е наречена царска съпруга или дъщеря. Нейният произход е неизвестен – вероятно не принадлежи към владетелския род, или има индиректна връзка. Според по-нови предположения тя е съпруга на принц Ахмос-Сипаири, един от братята на фараон Ахмос I. Съгласно това, Тутмос I би могъл да е братовчед на Аменхотеп I и племенник на Ахмос I. Въпреки липсата на доказателства, не е изключено Тутмос I да произлиза от страничен клон на династията. С по-малка вероятност се допуска че е бил военен без царско потекло, посочен от фараона за негов наследник[4].

Тутмос I заедно с кралица Ахмес и първородната им дъщеря Nefrubity

Главната съпруга на Тутмос I – кралица Ахмос (или Ахмес), по-рано е приемана от изследователите за дъщеря на Ахмос I и сестра на Аменхотеп I[5]. Тя фигурира като „сестра на фараона“, но никога не е наричана „дъщеря на фараона“, поради което съществуват основателни съмнения, че е сестра на самия Тутмос I[6][4]. В такъв случай, той не се е оженил за нея заради необходимост да легитимира възкачването си, противно на по-ранните схващания. Надписи в Карнак асоциират Тутмос I и Аменхотеп I[7], но не доказват тяхно съвместно управление. Най-вероятно тези надписи са били добавени от Тутмос I след като става фараон[8].

Първородният син на Тутмос I – Аменмос, навярно е роден преди коронясването на баща му. Той е изобразен на възпоменателна плоча от четвъртата година от управлението на Тутмос I[9], в ловна сцена край Мемфис. Аменмос става „велик военачалник“ на армията на баща си и умира не по-късно от собствената смърт на Тутмос[10]. Тутмос I има две дъщери от Ахмос (Nefrubity и Хатшепсут) и вероятно още един син (Wadjmose). Синът и една от дъщерите му умират преди него.

Тутмос I има още деца от друга жена – Мутнофрет, негова втора съпруга, която е отбелязана като дъщеря, сестра, съпруга и майка на фараон[4]. Съдейки по нейната родова титулатура, Мутнофрет вероятно е дъщеря на Ахмос I, съответно сестра на Аменхотеп I и може би леля или братовчедка на Тутмос I. Тя не е обявена за главна съпруга. От нея се ражда престолонаследника Тутмос II и вероятно други двама сина – Ramose и Wadjmose. Тутмос II наследява баща си, който преди това го венчава за единствената си оцеляла законнородена дъщеря – Хатшепсут. По-късно Хатшепсут твърди, че Тутмос I е оставил трона и на двамата, но това вероятно е пропаганда, целяща легитимирането ѝ, след като завзема властта.

Датировка на управлението[редактиране | редактиране на кода]

По времето на предшественика на Тутмос I – Аменхотеп I е документиран хелиакален изгрев на Сотис (Сириус), който е датиран през 9-а година от възкачването му[11], т.е. 1517 г. пр.н.е. при предположението, че явлението е било наблюдавано от Тива. Съответно, годината на смъртта на Аменхотеп I и възкачването на трона на Тутмос е определена от повечето съвременни учени на 1506 г. пр.н.е. Ако обаче наблюдението е извършено в Мемфис, както смятат по-малка част от учените, то тогава Тутмос I е бил коронясан през 1526 г. пр.н.е. Царуването му продължава 12 години и 9 месеца (според Манетон), въпреки че най-късните негови монументи са два надписа датирани от 8-а и 9-а година на управлението му, намерени на каменни блокове в Карнак, носещи неговия картуш[12][13]. Съответно, обикновено се смята, че Тутмос I е управлявал ок. 1506/4 – 1493 г. пр.н.е. По-малко учени го датират ок. 1526 – 1513 г. пр.н.е.

Военни постижения[редактиране | редактиране на кода]

Малко след коронацията на Тутмос I, Нубия въстава срещу египетското управление. Според автобиографията в гробницата на Ахмос, син на Ебана[14], Тутмос пътувал надолу по Нил и провел битка, в която лично убива нубийския предводител. След победата, той обесил тялото му на носа на кораба си, преди да се върне в Тива. През втората година от управлението си Тутмос I издълбава паметна плоча (стела) в Томбос (в дн. северен Судан), която документира издигането на крепост в района край третия катаракт. По този начин той разширява военното присъствие на Египет, което дотогава се е простирало само до Бухен, на втория катаракт.

През третата година от управлението си, Тутмос I води втора кампания срещу Нубия[15]. По време на нея той заповядва да бъде разширен канала при първия катаракт на Нил (прокопан при Сенусрет III от XII династия), с цел да се улесни пътуването нагоре по течението между Египет и Нубия. Това трябвало да помогне за интеграцията на Нубия в Египетската империя[16]. Тутмос I се справя с още едно въстание в Нубия, през четвъртата година от управлението му. След победата неговото влияние се разпростира още по-далеч на юг, съдейки по надпис, намерен в Кургус, южно от четвъртия катаракт[15].

Тутмос I започва няколко проекта, които ефективно слагат край на независимостта на Нубия за следващите 500 години. Той разширява храма на Сенусрет III и Хнум, на отсрещната страна на Нил срещу Семна (нубийски град над втория катаракт). Документирани са сведения за религиозните ритуали, които вицекраля на Ел-Каб трябвало да изпълнява в нубийските храмове в чест на фараона. Най-ефективно от действията му обаче е назначаването на мъж на име Тури на поста вицекрал на Куш, носещ титлата „Син на фараона от Куш“. С цивилен представител на фараона в Нубия, нубийците не смеели да се бунтуват толкова често, и територията била по-лесна за запазване от бъдещите фараони.

Изглежда, че някъде в началото на втората година от управлението си Тутмос I вече е провел кратка военна експедиция в Ханаан и Сирия, която е достигнала по-далеч на север от всяка друга египетска кампания дотогава. Сведенията за неговия азиатски поход са оскъдни, но изглежда че местните владетели и градове в Леванта декларират подчинение на фараона и плащат трибути. Тутмос I стига до северозападния бряг на река Ефрат и влиза в схватка с армия на държавата Митани. Накрая египтяните празнуват успехите с лов на слонове в Сирия[16]. Постиженията на Тутмос I в Предна Азия обаче нямат трайни последствия – когато той се връща в Египет, васалите му спират да плащат данък и започват укрепяване срещу бъдещи нашествия.

Строителни проекти[редактиране | редактиране на кода]

Обелиск на Тутмос I в Карнак

Тутмос I организира големи строителни проекти по време на управлението си, включително много храмове и гробници, но най-големите му проекти са в храма в Карнак, под наблюдението на архитекта Инени. Преди Тутмос I, Карнак най-вероятно се е състоял само от дълъг път, водещ до централна платформа, с няколко светилища покрай пътя[17].

Тутмос е първият фараон, който драстично разширява храма. Той нарежда да бъде построена четвъртата и петата колони покрай пътя, заедно със стена, обикаляща вътрешното светилище и два пилона за знамена от двете страни на портата, както и още една ограждаща стена[18]. Между четвъртата и петата колона той построява зала с колони от кедрово дърво. Този тип постройка е обичайна за Древен Египет и се предполага, че репрезентира папирусово блато, символ на съзиданието. По края на залата са поставени статуи, които редувайки се носят короната на Горен Египет и Долен Египет. И накрая, пред четвъртата колона той поставя още четири пилона за знамена и два обелиска. Единия от обелиските, сега паднал, не е надписан чак до управлението на Тутмос III. Кедровите колони вътре в залата са заменени от каменни от Тутмос III, но поне двете най-северни са заменени от самия Тутмос I[5]. Хатшепсут също вдига два свои обелиска вътре в залата на Тутмос.

Освен Карнак, Тутмос I построява и статуи на Енеадата в Абидос, постройки в Армант, Омбос, Ел-Хиба, Мемфис и Едфу, както и няколко малки разширения на сгради в Нубия.

Мумия и погребение[редактиране | редактиране на кода]

Тутмос I е първият фараон, който със сигурност е погребан в Долината на царете. Архитекта Инену е нает да изкопае гробницата и предполага се да издигне погребалния му храм в Даир-ал-Бахри[16]. Неговата гробница е идентифицирана като KV38. В нея е намерен жълт кварцов саркофаг, носещ името на Тутмос I. Но тялото му вероятно е преместено от Тутмос III в гробницата на Хатшепсут – KV20, която също съдържа саркофаг с името Тутмос I на него[19].

Мумията на Тутмос е открита в Дейл-ал-Бахри, над погребалния храм на Хатшепсут, открит през 1881. Той е погребан заедно с други владетели от XVIII и XIX династии като Ахмос I, Аменхотеп I, Тутмос III, Рамзес I, Сети I, Рамзес II и Рамзес IX, както и фараоните от XXI династия Пинеджем I и II и Сиамун.

Оригиналния ковчег на Тутмос I е взет и използван от друг фараон (Пинеджем I от XXI династия). Първоначално мумията на Тутмос I се е смятала за изчезнала, но египтолога Гастон Масперо смята, базирайки се главно на фамилната прилика с Тутмос II и Тутмос III, че е разпознал Тутмос I в неидентифицираната мумия под номер 5283. Тази идентификация е подкрепена от последващи изследвания, разкриващи, че използваните балсамиращи техники се датират от подходящия период, почти сигурно след Ахмос I и са използвани през XVIII династия[20].

Тази мумия е изложена в музея в Кайро. През 2007 г. д-р Захи Хауас съобщава, че мумията, смятаща се за Тутмос I, всъщност е на около 20-годишен мъж, починал от рана от стрела в гърдите. Поради младата възраст и причините за смъртта, почти е сигурно, че това все пак не е мумията на Тутмос I[21].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ The Royal Titulary pharaoh.se
  2. ↑ Margaret R. Bunson: Encyclopedia of ancient Egypt (Revised edition), Facts on File, Inc. (2002), p.414/415
  3. ↑ Thutmose I and His Mother Seniseneb, © 2000 – 2018 The Metropolitan Museum of Art
  4. ↑ а б в Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), p. 128, 130, 139
  5. ↑ а б Edwards, I.E.S: The Cambridge Ancient History (2nd ed.), Cambridge University Press (1982), vol. II, part 1., p. 315 – 316, p. 391
  6. ↑ Betsy M. Bryan: The 18th dynasty before the Amarna period (c. 1550 – 1352 BC), The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), p.221
  7. ↑ Nicolas Grimal: A History of Ancient Egypt, Blackwell Publishing (2005), p.203
  8. ↑ Gun Björkman: Kings at Karnak. A study of the treatment of the monuments of royal predecessors in the Early New Kingdom, Uppsala University (1971), pp.61 – 63
  9. ↑ Aidan Dodson: Crown Prince Djhutmose and the Royal Sons of the Eighteenth Dynasty, The Journal of Egyptian Archaeology, Vol. 76. (1990), pp. 87 – 96.
  10. ↑ Alan Gardiner: Egypt of the Pharaohs, Oxford University Press (1964), p.179
  11. ↑ Philip Derstine: The Start of the Egyptian Lunar Month in Light of Early Eighteenth Dynasty Sothic and Lunar Dates, Göttinger Miszellen 249 (2016), pp. 46 – 47 (Amenhotep I’s Sothic date)
  12. ↑ Jürgen von Beckerath: Chronologie des Pharaonischen Ägypten, Philipp von Zabern (1997), p.120
  13. ↑ Erik Hornung: The New Kingdom, In: Ancient Egyptian Chronology (Handbook of Oriental studies: Section 1, The Near and Middle East; vol. 83), Brill Leiden/Boston (2006), p. 199 – 200
  14. ↑ Biography of Ahmose, son of Abana (After K. Sethe, Urkunden der 18. Dynastie, Band I, 1914, §§1 – 11)
  15. ↑ а б László Török: Between two Worlds. The Frontier Region between Ancient Nubia and Egypt 3700 BC – AD 500, Leiden-Boston, Brill (2009), pp. 160 – 161
  16. ↑ а б в Betsy M. Bryan: The 18th dynasty before the Amarna period (c. 1550 – 1352 BC), The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), pp. 223 – 226
  17. ↑ Nicolas Grimal: A History of Ancient Egypt, Blackwell Publishing (2005), p.300
  18. ↑ William C. Hayes: The Scepter of Egypt: A Background for the Study of the Egyptian Antiquities in The Metropolitan Museum of Art. Part II: The Hyksos Period and the New Kingdom (1675 – 1080 B.C.), New York: The Metropolitan Museum of Art (1978), pp. 75 – 78
  19. ↑ Sarcophagus of Queen Hatshepsut, recut for her father, Thutmose I (box), © 2018 Museum of Fine Arts, Boston
  20. ↑ G. Elliot Smith: The Royal mummies, pp. 25 – 28, Le Caire Impr. de l'Institut français d'archéologie orientale, 1912, (Contributor: The University of Chicago Libraries)
  21. ↑ Zahi Hawass, Sahar N. Saleem: Scanning the Pharaohs: CT Imaging of the New Kingdom Royal Mummies, The American University in Cairo Press (2016), pp. 47 – 51

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тутмос_I&oldid=12070646“.