Турнир на четирите шанци

Турнирът на четирите шанци е ежегодно състезание по ски скокове, провеждащо се в дните около Нова Година от 1953 година насам. С много малки изключения турнирът се провежда в този ред на шанците в Оберстдорф, Гармиш-Партенкирхен (на 1 януари), Инсбрук и Бишофсхофен (на 6 януари, Богоявление, неработен ден в някои провинции на Германия).

Турнирът на четирите шанци е най-реномираното състезание по ски скокове. При зимни олимпийски игри и световни първенства по ски северни дисциплини фокусът на публиката не пада върху ски скоковете. Турнирът е най-известен в Австрия, Германия, Швейцария и Норвегия. [1]

През сезон 2011/12 се провежда 60-ото издание на турнира. [2]

Регламент[редактиране | редактиране на кода]

Всяко от четирите състезания започва с квалификация. На следващия ден се провеждат два скока. Първият скок от двата се провежда по системата нок-аут, при която състезателите се състезават по двойки, като първият от квалификацията се състезава с 50-ият, а 25-ият с 26-ият. Тази система се използва само на Турнира на четирите шанци. 25-имата победители от двубоите и петима „щастливи губещи“, състезателите с най-висок резултат от загубилите, участват във втория скок. Крайното класиране е според сумата от точки набрани в двата скока. [1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото провеждане на турнира е от 1953 година. Първото състезание се провежда на 1 януари в Гармиш-Партенкирхен пред 20 000 зрители. Участват състезатели от шест националности – австрийци, германци, шведи, норвежци, швейцарци и словенци. Победител е норвежецът Асгейр Дьолпладс (на норвежки: Asgeir Dölplads) със скокове от 78,5 и 81 метра пред австриеца Сеп Брадъл (на немски: Sepp Bradl). На 4 януари се провежда състезанието в Оберстдорф, където печели норвежецът Ерлинг Крокен (на норвежки: Erling Kroken) с 66,5 и 69,5 метра, отново пред Брадъл. На 6 януари се провеждат „скоковете на Богоявление“, където печели Брадъл със 72 и 73,5 метра пред победителя от Гармиш-Партенкирхен Асгейр Дьолпладс. На 11 януари 1953 е завършен първият турнир на четирите шанци в Бишофсхофен. Победител в Бишофсхофен е норвежецът Халвор Нес (на норвежки: Halvor Naes) с 90,5 и 94 метра пред Брадъл. Сеп Брадъл става първият шампион в Турнира на четирите шанци. [2]

В първите години на турнира има политически и природни пречки за провеждането му. Сред политическите е необходимостта от визи за пътуване между Австрия и Германия, спорът за знамето на Германия, воден между ФРГ и ГДР и др. Най-сериозният проблем с природата е времето, защото през тези години производството на изкуствен сняг е все още невъзможно. Въпреки това турнирът става все по-известен. [2]

През 1956 скоковете на Нова Година от Гармиш-Партенкирхен са предавани за първи път на живо по телевизията от Баварската дирекция на ARD, което води до увеличаване на популярността на турнира. От 1960 година започва предаването и на останалите състезания от турнира. През 2011 състезанията се предават от 25 телевизионни програми в цял свят. [2]

От 1962 година резултатите се изчисляват с помощта на компютър, а от 1972 година в продължение на повече 25 години спонсор на турнира е фирмата Intersport, чието име турнирът носи. [2]

На турнира през годините се въвеждат технически и организационни подобрения като измерването на дължината с видеозапис. С много малко изключения турнирът се провежда в този ред: Оберстдорф, Гармиш-Партенкирхен (на 1 януари), Инсбрук, Бишофсхофен (на 6 януари, Богоявление). [2]

През сезон 2001/02 Свен Ханавалд става единственият ски-скачач в историята на турнира, който печели всички четири състезания. [2]

През сезон 2005/06 за единствен път двама скачачи си поделят първото място – финландецът Яне Ахонен и чехът Якуб Янда. [2]

През 2007 в Партенкирхен е построена нова шанца, като по този начин всички четири шанци са обновени. [2]

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Данните са актуални към края на 59-ото издание на турнира от 2010/11.

Награден фонд[редактиране | редактиране на кода]

За турнира през 2011/12 година максималната възможна финансова награда е за победител във всички четири състезания и е един милион швейцарски франка. За победа в едно от състезанията наградата е 10 000 швейцарски франка. Победителят в генералното класиране получава допълнително 20 000 швейцарски франка [4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Турнир на четирите шанци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б ((de)) Die Vierschanzentournee: Geschichte und Regeln Архив на оригинала от 2012-02-10 в Wayback Machine., статия в www.marians-sportmagazin.de от 4 януари 2012
  2. ↑ а б в г д е ж з и ((de)) Die Geschichte der Vierschanzentournee, история от официалния сайт, посетен на 3 януари 2012 Архив на оригинала от 2014-01-07 в Wayback Machine.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к ((de)) Und außerdem noch Wissenswert, от официалния сайт на турнира, посетен на 3 януари 2012 Архив на оригинала от 2014-01-07 в Wayback Machine.
  4. ↑ ((de)) Millionen-Prämie für Überflieger Архив на оригинала от 2012-01-08 в Wayback Machine., статия в sport1.de от 26 декември 2011
Места
Шанци
Турнири
1952–53 · 1953–54 · 1954–55 · 1955–56 · 1956–57 · 1957–58 · 1958–59 · 1959–60 · 1960–61 · 1961–62 · 1962–63 · 1963–64 · 1964–65 · 1965–66 · 1966–67 · 1967–68 · 1968–69 · 1969–70 · 1970–71 · 1971–72 · 1972–73 · 1973–74 · 1974–75 · 1975–76 · 1976–77 · 1977–78 · 1978–79 · 1979–80 · 1980–81 · 1981–82 · 1982–83 · 1983–84 · 1984–85 · 1985–86 · 1986–87 · 1987–88 · 1988–89 · 1989–90 · 1990–91 · 1991–92 · 1992–93 · 1993–94 · 1994–95 · 1995–96 · 1996–97 · 1997–98 · 1998–99 · 1999–00 · 2000–01 · 2001–02 · 2002–03 · 2003–04 · 2004–05 · 2005–06 · 2006–07 · 2007–08 · 2008–09 · 2009–10 · 2010–11 · 2011–12
Победители
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Турнир_на_четирите_шанци&oldid=11993834“.