Тома Желински
| Тома Янакиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | 1882 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Тома Янакиев в Общомедия | |
Тома Янакиев или Янаков, известен като Желински, е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Тома Янакиев е роден в 1882 година в костурското село Желин, тогава в Османската империя, днес Хилиодендро, Гърция. Брат е на Нумо Янакиев. Получава основно образование. Влиза във ВМОРО и през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е четник в костенарийската чета. След погрома на въстанието бяга в Гърция, но се завръща още в средата на февруари на следната 1904 година с четата на брат си. През март 1906 година замества заминалия да се лекува в България костурски районен войвода Киряк Шкуртов.[3][4]
При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Костурската съединена чета,[5] а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота.[6] След разгрома на отряда от гръцките войски се прехвърля в Битоля, скоро след това е прехвърлен от сръбските власти в България.[7]
Взима участие в Първата световна война.[8]
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
| „ | Тома Янаков Желински от с. Желин, с първоначално образование, великодушен и милостив, горещ патриот като брата си Нумо Желински, прекарал неописуеми лишения и често пъти излаган в опасност само за защитата на роба, участвувал в сражения с турци и гърци, безмилостен към кърсердари и предатели, достоен ученик, както и другите желински войводи на учителя си, съселянин, Димитър Иванов Марков - един от най-ранните и активни дейци-мъченици в Нестрамкол, е един от редките щастливци, дето можа да запази живота си и след като взе участие (в редовете на българската армия) в Балканската, Междусъюзнишката и Всемирската настояща война.[9] | “ |
През октомври 1922 година е член основател на Станимашкото македонско братство.[10]
След подписването на т. нар. Майски манифест през 1923 г. и последвалите братоубийства е застрелян заедно с Трайко Желевски, през месец юни, същата година.[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Билярски, Цочо. РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ С ПУШКА И ПЕРО В РЪКАТА - ХРИСТО СИЛЯНОВ - ИСТОРИК НА РЕВОЛЮЦИЯТА, sitebulgarizaedno.com
- ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 166 - 167.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 56.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 142.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 823.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 816.
- ↑ Иванов, В. Отрязаната глава 9 юлий 1911 година, 1928, стр.72
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 162.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 55.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 478.
- ↑ Според Петър Чаулев за убийството е било получено съгласието на Никола Милев - Отворено писмо на П. Чаулев до г. Кирил Пърличев, счетоводител на Вътр. Македонска Револ. Организация и учител в III Софийска мъжка гимназия, София, 13 октомври 1924 г.
| |||||||||||||||||
