Тодор Банчев
| Тодор Банчев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | 1814 г. |
|---|---|
| Починал | |
Тодор Павлов Пармаков, известен като Банчев и Хайдутина, е български хайдутин и революционер, участник в Априлското въстание.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в разложкото село Горно Драглища или според други източници в съседното Баня. Работи като учител в село Радилово, Пловдивско. В 1854 година излиза хайдутин и оглавява чета, в която влизат Бейко, Иван Малинов и Гого Ангелов от Радилово. Разчиства проходите от Батак за Македония и Тракия от разбойнически шайки. Хайдутува над 10 години и за него са запазени много легенди.
В Априлското въстание е помощник на Георги Бенковски и Панайот Волов при изграждането на революционните комитети в IV революционен окръг.[1] От гара Бельово се присъединява към Хвърковатата чета.[2][3] Участва във въстанието в Копривщица, Панагюрище - където по думите на Захари Стоянов „гаврътнал 20 турци", в Брацигово, където се бият синовете му Иван и Георги. Тук Тодор Банчев предлага план на Васил Петлешков за оттегляне в планината, но той отказва. След разгрома на Панагюрище предлага на Бенковски Хвърковатата чета да тръгне към Рила и Родопите, но надделява мнението за оттегляне в Стара планина.[4] С няколко другари напуска самоволно Хвърковатата чета на връх Баба, като задигат най-добрите коне, пробива турския обръч и се спасява.[5]
Списък на четниците в четата на Тодор Банчев[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Петров Ангелиев – Радилово
- Атанас Малинчов – Радилово
- Бейко Гащанов – Калугерово
- Петър Иванов – Брацигово
- Христо Димков – Пещера
- Стоян Малинов – Бяга
- Димитър Тошков – Паталеница
- Киро Донков – Батак
- Малин Станков – Перущица
- Методи Паунов – Цалапица[6]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Унджиев, Иван. Георги Бенковски. Биография, София, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1983, стр. 84.
- ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 7.
- ↑ Унджиев, Иван. Георги Бенковски. Биография, София, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1983, стр. 153.
- ↑ Унджиев, Иван. Георги Бенковски. Биография, София, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1983, стр. 164.
- ↑ Унджиев, Иван. Георги Бенковски. Биография, София, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1983, стр. 166 – 167.
- ↑ Информация в историческия музей в с. Радилово
