Титан IIIE
| Титан IIIE | ||
|---|---|---|
 | ||
| Описание | ||
| Предназначение | ракета-носител | |
| Продължителност | 1974 – 1977 | |
| Националност |  САЩ | |
| Оператор |  НАСА | |
| Производител | Мартин | |
| Технически данни | ||
| Височина | 48 м. | |
| Диаметър | 3,05 м. | |
| Маса | 632 970 кг. | |
| Степени | 3 – 4 | |
| Товароносимост | 15 400 кг. | |
| Гориво | аерозин | |
| Окислител | диазотен тетраоксид | |
| Оперативна история | ||
| Стартове | 7 | |
| Успешни | 6 | |
| Неуспешни | 1 | |
| Първи старт | 11 февруари 1974 | |
| Последен старт | 5 септември 1977 | |
Титан IIIE (на английски: Titan IIIE) е американска течногоривна многостепенна ракета-носител. Пета ракета-носител от подсемейството Титан III. В научно-популярната литература много често се среща под името Титан ІІІ Центавър.
Предназначение[редактиране | редактиране на кода]
Титан IIIE е проектирана на базата на ракетата Титан IIID. Това е първата ракета Титан, на която е добавен като трета степен ускорителния блок Центавър. Тази конфигурация е използвана за извеждане на няколко научни космически кораба, включително двете сонди на НАСА Вояджър и двете Викинг) на орбита около Марс. Между февруари 1974 и септември 1977 г. са осъществени 7 изстрелвания, от които 6 успешни. Всички космически апарати са изстреляни от стартовия комплекс 41 на космодрума Кейп Канаверал, Флорида. При стартовете на Вояджър и Хелиос като четвърта степен в ракетата – носител е използван ускорителния блок Стар 37.
Полети[редактиране | редактиране на кода]
| Дата/Час | Сериен номер | Полезен товар | Резултат | Забележка | |
|---|---|---|---|---|---|
| Титан ІІІЕ | Центавър | ||||
| 11 февруари 1974 13:48:02 | 23E-1 | TC-1 | Сфинкс | Неуспех | Повреда в турбопомпата на Центавър |
| 10 декември 1974 07:11:02 | 23E-2 | TC-2 | Хелиос 1 | Успех | |
| 20 август 1975 21:22:00 | 23E-4 | TC-4 | Викинг 1 | Успех | |
| 9 септември 1975 18:39:00 | 23E-3 | TC-3 | Викинг 2 | Успех | |
| 15 януари 1976 05:34:00 | 23E-5 | TC-5 | Хелиос 2 | Успех | |
| 20 август 1977 14:29:44 | 23E-7 | TC-7 | Вояджър 2 | Успех | |
| 5 септември 1977 12:56:01 | 23E-6 | TC-6 | Вояджър 1 | Успех | |
Спецификация[редактиране | редактиране на кода]
Нулева степен[редактиране | редактиране на кода]
- Двигатели: 2 x UA1205
- Тяга: 5849 kN
- Специфичен импулс: 263 секунди
- Време за работа: 115 секунди
- Гориво: твърдо
Първа степен[редактиране | редактиране на кода]
- Двигатели: 2 x LR87-11
- Тяга: 2340 kN
- Специфичен импулс: 302 секунди
- Време за работа: 147 секунди
- Гориво: аерозин 50
- Окислител: диазотен тетраоксид
Втора степен[редактиране | редактиране на кода]
- Двигател: LR91-11
- Тяга: 454 kN
- Специфичен импулс: 316 секунди
- Време за работа: 205 секунди
- Гориво: аерозин 50
- Окислител: диазотен тетраоксид
Трета степен – Центавър[редактиране | редактиране на кода]
- Двигатели: 2 x RL-10A-3
- Тяга: 131 kN
- Специфичен импулс: 444 секунди
- Време за работа: 470 секунди
- Гориво: течен водород (LH2)
- Окислител: течен кислород (LOX)
Четвърта степен – Стар 37[редактиране | редактиране на кода]
- Двигател: Thiokol TE-M-364-2
- Тяга: 68 kN
- Специфичен импулс: 284 секунди
- Време за работа: 42 секунди
- Гориво: твърдо
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Wade, Mark. „Titan“. Encyclopedia Astronautica. Посетен на 25 януари 2009.
- Krebs, Gunter. „Titan-3E Centaur-D1T Star-37E“. Gunter's Space Page. Посетен на 25 януари 2009.
- Krebs, Gunter. „Titan-3E Centaur-D1T“. Gunter's Space Page. Посетен на 25 януари 2009.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||