Тибетско плато

Тибетско плато
33° с. ш. 88° и. д.
Местоположение на картата на Азия
Общи данни
Местоположение Китай
Тибетско плато в Общомедия

Цинхай-Тибетското плато или Тибетска планинска земя (на тибетски: བོད་ས་མཐོ།, bod sa mtho; на китайски: 青藏高原; на пинин: Qīng–Zàng Gāoyuán)) е най-обширното и най-високо плато на Земята, разположено в Централна Азия, предимно на територията на Китай[1][2][3][4][5][6][7][8]. Наричано е още Покривът на света.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Тибетското плато е важна стратегическа област за Китай.
Номади в платото.
Платото между Хималаите на юг и пустинята на север.
Езерото Ямджо Юмцо.

Площта на Тибетската планинска земя е около 2 млн. km², а средната ѝ надморска височина е 4000 – 5000 m. Дължина от запад на изток около 1800 km, ширина до 900 km. На запад е ограничена от планинската система на Каракорум, на север – от планинската система на Кунлун, на изток – от Сино-Тибетските планини (в някои източници всички тези планински системи се включват в Тибетската планинска земя и площта ѝ достига до 3 млн. km²), а на юг – от грандиозната верига на Хималаите.[9].

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Северните и централните части на платото (местно название Чангтан) представляват редуване на слабо хълмисти или плоски равнини с височина 4600 – 5200 m и относително къси планински хребети с предимно широчинно или субширочинно направление, с височина до 6000 m, с широки и плоски вододели и полегати склонове, слабо засегнати от ерозионнит процеси, с многочислени сипеи и каменопади. Като цяло, независимо от огромната височина, Чангтан има среднопланински облик и само отделни върхове, издигащи се над снежната линия, имат алпийски форми на релефа и ледници. Кари, трогови долини, морени и др. се формират над 4500 m. По краищата на Тибетската планинска земя, особено тези граничещи със Сино-тибетските планини и Хималаите, височината на равнинните участъци се понижава до 3500 m и те често приемат вид на междупланински падини, като най-значителната от тях е заета от горните течение на реките Брахмапутра и Инд и с относителни превишения от 2500 – 3000 m. Склоновете на периферните хребети са стръмни, силно разчленени, а долините на реките (особено на изток) образуват грандиозни дълбоки дефилета.[10]

Геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Тибетската планинска земя е разположена в пределите на Средиземноморската геосинклинална зона, съставлявайки в нея особено образувание с чертите на планински масив. Разделя се на райони с различна геоложка история в своето развитие. Северотибетския район е изграден предимно от горнопалеозойски карбонатни скали, препокрити на големи пространства с кредни червеноцветни скали. Районът на Каракорум – Тангла е с широко разпространение на морски наслаги с пермска и триаска възраст. В района на големите езера (Намцо, Селинг, Данграюм и др.) обширни пространства са заети от юрски континентални и кредни морски седименти. Районът на Трансхималаите (Гандисишан) е изграден от карбонски и пермски пясъчно-шистови пластове и кредни вулканични скали и гранити. Районът на горните течение на Брахмапутра и Инд се характеризира с развитието на пясъчно-шистови флишеви скали с кредна и палеогенова възраст. Наслагите от горния палеозой и мезозоя са дислоцирани много неравномерно. В повечето райони на планинската земя те образуват широки и полегати брахиантиклинални гънки, които в зоните на разломите стават тесни и стръмни. До средата на кайнозоя Тибетското плато е изпитвало предимно низходящи движения и върху големи части от него са се наслоили дебели морски наслаги. В края на ледниковата епоха започва интензивно издигане средно с по 10 mm годишно (650 m до днес), както и в Хималаите[11]. За продължаващата тектонска активност свидетелстват скорошните (в геоложки смисъл) движения по различни разломи, високата сеизмичност, а също наличието на млади вулкански конуси и термалните източници.[10]

В Северотибетския район са разработват находища на злато и каситерит, в района на Каракорум – Тангла – находища на полиметални руди, а в южните райони с континентални юрски наслаги са свързани находищата на каменни въглища. Множеството безотточни езера (предимно в Чангтан) съдържат големи запаси от сяра и сода.[10]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на платото е суров и сух, което се обуславя от голямата му надморска височина, неговото вътрешно положение на континента и изолираността му от влажните въздушни маси. В северните и централни райони (Чангтан) средната годишна температура е от 0 до 5 °С, зимата е дълга, със студове до -32 °С и малоснежна, а лятото е прохладно (10 – 15 °С, само в отделни дни температурите превишават 20 °С) и даже през юли се наблюдават температури под 0 °С. В долините на юг е значително по-топло – през януари от -2 до -4 °С, през юли 14 – 18 °С. Въздухът на платото е силно разреден, което способства за резките денонощни колебания на температурата със силно охлаждане през нощта и възникване на местни ветрове и чести прашни бури. В по-голямата част от територията на Тибетската планинска земя годишната сума на валежите е от 100 до 200 mm (значителна част във вид на сняг), по перифериите – до 500 mm и повече, а в южните части, изпитващи частичното влияние на летните мусони – до 700 – 1000 mm. Под влияние на голяма сухота на климата снежната линия в Чангтан лежи на височина около 6000 m (най-високо положение на земното кълбо), а по краищата на платото тя се снижава до 5000 – 5500 m. Въпреки това голямата височина на хребетите обуславя съществуването на снежници (фирнови полета) и ледници в почти всички хребети в Тибетската планинска земя. Най-големите площи заети от ледници са в южните части на платото (хребетите Кайлас, Тангла), където падат и най-много валежи.[10]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от Тибетската планинска земя няма външен отток. Територията на Чангтан и граничните с него райони са разделени на редица затворени безотточни басейни с относително къси реки. По краищата на платото, подложени на частичното влияние на мусоните се намират изворите на едни от най-големите реки в Азия и на Земята – Хуанхъ, Яндзъ, Меконг, Салуин, Брахмапутра (Цангпо), Инд. Във вътрешните части на платото реките често имат равнинен характер, а в пределите на периферните планински хребети водността и скоростта им рязко нараства, а долините им придобиват характер на каньони и дефилета. Подхранването на реките е предимно снежно и ледниково (в северните и централните райони) и дъждовно (на юг). Те са с ясно изразено лятно пълноводие, през зимата замръзват, а на отделни равнинни участъци и до дъно. Всички те притежават големи хидроенергийни ресурси, които почти не се използват. По река Барахмапутра (Цангпо) и по някои от нейните притоци е развито местно корабоплаване (по скоро лодкоплаване).[10]

На височина от 4500 до 5300 m са разположени многочислени езера, запълващи дъната на тектонски падини. Най-големите са Намчо, Селинг, Данграюм. Повечето от тях са плитки, често солени или засолени. Широко разпространение имат солончаците. Благодарение на високата концентрация и различното съдържание на соли езерата в Тибетската планинска земя често имат розов, кафяв или друг отенък на водата. Почти всички са замръзнали от ноември до май.[10]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В Тибетската планинска земя най-разпространени са почвите характерни за високопланинските степи и пустини, отличаващи се със силна излуженост, примитивен почвен профил и ниско съдържание на хумус. На значителни участъци почвена и растително покривка липсва и повърхността представлява броня от камъни и чакъл. По периферията на Тибетското плато са разпространени плодородни ливадно-степни и планински ливадни почви.[10]

В Тибетската планинска земя преобладават високопланинските студени пустини и полупустини, за които е характерна ниска (обичайно до 5 sm, по-рядко до 15 sm) рядка тревиста и полухрастова растителност, представена обикновено от храсталаци (терескен, танацетум, ефедра, мирикария, реомюрия), треви (пелин, астрагал, акантолимон, сосюрея) и житни треви (птилагростис и др.). В северната част на Чангтан преобладават мъховете и лишеите, а на места с плитко залягане на подпочвените води – ливадни формации представени от острица, кобрезия, памучна трева и дзука. По източните и южните периферии на платото, където количеството на валежите и височинните различия нарастват се проявява височинната зоналност. Студените пустини и полупустини надолу се сменят с планински степи съставени от типчак, коило, метличина и др., образуващи цялостна покривка. В района на изворите на Яндзъ има участъци с ливади и пасища. По периферните части на платото и по долините на големите реки има храстови участъци от рододендрон, караган, хвойна и др. и малки горички от ива, топола туранга и др.[10]

За северните части на Тибетската планинска земя са характерни дивите копитни животни: як, антилопи оронго и ада, кианг, куку-яман, архар. Широко разпространени са зайци, сеносъбирачи, полевки; от хищниците се срещат мечка, вълк, лисица, такал; от птиците – улар, пухопръста пустинарка, чинка, а също и хищните – хималайски лешояд и дългоопашат орел. Реките и езерата са богати на риба от семействата на пъстървовите и шарановите. В периферните южни и източни части пустинния фаунистичен комплекс се сменя с ливадно-степен. Тук може да се срещне кабарга, мускусен елен, барс (в планините), а от птиците – фазани, гълъби, ястреби, соколи и др.[10]

Ледникова епоха[редактиране | редактиране на кода]

Тибетското плато е покрито с леден слой от ледниковата епоха[12][13][11]. Благодарение на своята огромна площ, ледникът в субтропиците е бил важен елемент в климатичните промени. С много по-малката си географска ширина ледникът в Тибет отразява най-малко 4 пъти повече енергия от единица площ отколкото ледниците, които се намират на по-големи географски ширини[14]. Това охлаждане има многостранен ефект върху климата в района[15].

Допълнително тибетските ледници създали ледникови езера въпреки силното изпарение на тази географска ширина. Те са източник на огромно количество наноси за Китайските низини.[15]

Климатично затопляне[редактиране | редактиране на кода]

Тибетското плато съдържа едни от най-големите (трети в света) запаси от лед.

„Температурите се покачват четири пъти по-бързо в Китай, откъдето и да е другаде, и Тибетските ледници отстъпват с по-висока скорост, отколкото на което и да е друго място в света.“... „В близък план това ще причини разливане на езерата, наводнения и кални реки.“... „В по-далечен план ледниците са жизнено важен елемент за азиатските реки включително Инд и Ганг. След като ледниците изчезнат, водоснабдяването в тези райони ще бъде в опасност.“[16]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Illustrated Atlas of the World (1986) Rand McNally & Company. ISBN 0-528-83190-9 pp. 164 – 5
  2. ↑ Atlas of World History (1998) arperCollins. ISBN 0-7230-1025-0 pg. 39
  3. ↑ The Tibetan Empire in Central Asia (Christopher Beckwith) // Посетен на 19 февруари 2009.
  4. ↑ Hopkirk 1983, pg. 1
  5. ↑ Peregrine, Peter Neal and Melvin Ember, etc. Encyclopedia of Prehistory: East Asia and Oceania, Volume 3. Springer, 2001. ISBN 978-0-306-46257-3. с. 32.
  6. ↑ Morris, Neil. North and East Asia. Heinemann-Raintree Library, 2007. ISBN 978-1-4034-9898-4. с. 11.
  7. ↑ Webb, Andrew Alexander Gordon. Contractional and Extensional Tectonics During the India-Asia Collision. ProQuest LLC, 2007. ISBN 978-0-549-50627-0. с. 137.
  8. ↑ Marston, Sallie A. and Paul L. Knox, Diana M. Liverman. World regions in global context: peoples, places, and environments. Prentice Hall, 2002. ISBN 978-0-13-022484-2. с. 430.
  9. ↑ A Unique Geographical Unit. 2004. ISBN 9787508506654. Посетен на 5 август 2007.
  10. ↑ а б в г д е ж з и ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Тибетское нагорье, т. 25, стр. 542 – 543
  11. ↑ а б Kuhle, M. Tibet and High Asia V. Results of Investigations into High Mountain Geomorphology, Paleo-Glaciology and Climatology of the Pleistocene // GeoJournal 47 (1 – 2). 1999. DOI:10.1023/A:1007039510460. с. 3 – 276.
  12. ↑ Kuhle, Matthias. Reconstruction of the 2.4 Million km2 Late Pleistocene Ice Sheet on the Tibetan Plateau and its Impact on the Global Climate // Quaternary International 45/46. 1998. DOI:10.1016/S1040-6182(97)00008-6. с. 71 – 108.
  13. ↑ Kuhle, M. The High Glacial (Last Ice Age and LGM) ice cover in High and Central Asia // Development in Quaternary Science 2c (Quaternary Glaciation – Extent and Chronology, Part III: South America, Asia, Africa, Australia, Antarctica). 2004. с. 175 – 199.
  14. ↑ Kuhle, M. The Pleistocene Glaciation of Tibet and the Onset of Ice Ages – An Autocycle Hypothesis // GeoJournal 17 (4). 1988. DOI:10.1007/BF00209444. Tibet and High-Asia I. Results of the Sino-German Joint Expeditions (I). с. 581 – 596.
  15. ↑ а б Kuhle, Matthias. The Tibetan Ice Sheet; its Impact on the Palaeomonsoon and Relation to the Earth's Orbital Variations // Polarforschung 71 (1/2). 2001. с. 1 – 13.
  16. ↑ Global warming benefits to Tibet: Chinese official // AFP, 18 август 2009. Посетен на 2013-04-07.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тибетско_плато&oldid=12020676“.