Технически университет (София)
| Технически университет – София | |
| Universitas technica Sofiae | |
 Ректорат | |
| Девиз | „Ние успяваме!“ |
|---|---|
| Основан | 15 октомври 1945 г. |
| Вид | държавен |
| Финансиране | 6,7 млн. лв. (2021 г.) |
| Ректор | проф. д.н. инж. Иван Кралов |
| Преподаватели | 700 (дек. 2023 г.) |
| Студенти | 11 500, от които 750 чуждестранни, 300 докторанти (дек. 2023 г.) |
| Местоположение | София, България |
| Бивши имена | Машинно-електротехнически институт |
| Цветове | синьо, бяло |
| Членство | Асоциация на европейските университети[1] |
| Адрес | София, бул. Св. Климент Охридски 8 |
| Сайт | tu-sofia.bg |
 | |
  Разположение в София | |
| Технически университет – София в Общомедия | |
Техническият университет в София[2] е държавно техническо висше училище, най-голямото в България[3].
В учебната си структура ТУС включва общо 17 факултета и 3 департамента, 3 висши колежа и 2 средни училища в няколко града:
- 14 факултета и 2 департамента в София, филиал в Пловдив с 2 факултета;
- Инженерно-педагогически факултет и колеж в Сливен с един департамент, Колеж по енергетика и електроника в София (с бази в Ботевград, и Козлодуй), Технически колеж в Казанлък;
- 2 средни училища – Технологично училище „Електронни системи“ в София и Национална професионална гимназия по компютърни технологии и системи в Правец.
История[редактиране | редактиране на кода]
ТУС е самостоятелно висше училище от 1953 г. Учреден е под името Машинно-електротехнически институт, който е сред 4-те висши инженерни училища, създадени вследствие от разделянето на Държавната политехника, включвайки 2 нейни факултети (Машинен и Електротехнически).
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
Със Закона за висше техническо училище (ДВ, бр. 126 от 12 юни 1941) се основава държавното Висше техническо училище с 2 факултета – Строително-архитектурен и Машинно-технологически (преименуван на Машинно-електро-технологически през 1945 г. и после на Машинен). Учебните занятия в Строително-архитектурния факултет започват още от есента на 1942 г., но са прекратени заради Втората световна война. Занятията обаче в Машинно-електро-технологическия факултет стартират едва от есента на 1945 г., чествана като година на основаването на ТУС.
През 1951 г. Машинният факултет е разделен на 4 факултета – Машинен (специалност „Машинно инженерство“), Електротехнически (специалност „Електроинженерство“), Минен (специалности „Минно инженерство“ и „Инженерна геология“) и Факултет по индустриална химия (специалности „Силикати“ и „Органичен синтез“)[4], първите 2 факултета от които стават основата на бъдещия МЕИ. Строително-архитектурният факултет е разделен на 4 факултета – Строителен, Архитектурен, Геодезически и Хидротехнически.
Висшето техническо училище се преименува през 1945 г. на Държавна политехника, която е преобразувана през 1953 г. в 4 висши инженерни училища, наречени „институти“:
- Инженерно-строителен институт (днес Университет по архитектура, строителство и геодезия),
- Машинно-електротехнически институт (днес Технически университет),
- Химикотехнологичен институт (днес Химикотехнологичен и металургичен университет),
- Минно-геоложки институт (днес Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“).
Развитие[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално, след отделянето му в самостоятелно висше училище, ТУС е наречен Машинно-електротехнически институт (съкратено МЕИ), който е преименуван през 1965 г. на Висш машинно-електротехнически институт (съкр. ВМЕИ). Известно време носи и името на Ленин като Висш машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“. С решение на XXXVII народно събрание на 21 юли 1995 г. се преобразува в университет и се преименува на Технически университет.
Филиалът на ТУС в Пловдив, създаден през 1986 г., включва 2 факултета. През 1986 г. е открит Инженерно-педагогическият факултет[5] в Сливен.
Структурата на университета включва 2 колежа, които са на оперативно ръководство от университетските бази в София и Сливен. Педагогическият колеж „Св. Иван Рилски“ в Дупница е закрит през 2006 г., а Техническият колеж „Джон Атанасов“ в Пловдив – през 2010 г.
От 1990 г. в ТУС – за първи път във висшето образование в България, започва обучение изцяло на чужд език с откриването на Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт съгласно междуправителствена спогодба с Германия. През 1992 и 1993 г. се полага началото съответно и на днешните факултети за обучение на английски и на френски език.
Техническият университет осъществява методично и учебно ръководство на 2 средни технически училища – в София и Правец. Преподаватели от ТУ водят учебни занятия в тези професионални гимназии.
През цялата история на ТУС в него са получили дипломи за висше образование над 80 000 инженери, икономисти, математици. Понастоящем в него се обучават над 14 000 студенти, докторанти, специализанти, ученици, включително ок. 1000 чужденци. Общо преподавателите и изследователите надхвърлят 1000 души, от които над 400 са хабилитирани.
Ректори[редактиране | редактиране на кода]
- За предишните ректори вижте Държавна политехника.
- Машинно-електротехнически институт (1953 – 1965)
- проф. Саздо Иванов (1953 – 1960)
- проф. Яким Якимов (1960 – 1962)
- проф. Иван Попов (1962 – 1962)
- проф. Георги Брадистилов (1962 – 1966)
- Висш машинно-електротехнически институт (1965 – 1995)
- проф. Георги Брадистилов (1962 – 1966)
- проф. Ангел Балевски (1966 – 1968)
- проф. Николай Наплатанов (1968 – 1970)
- проф. Владимир Дивизиев (1970 – 1972)
- проф. Никола Тодориев (1972 – 1973)
- проф. Цанко Цанков (1973 – 1976)
- проф. Начо Начев (1976 – 1983)
- проф. Димитър Бучков (1983 – 1986)
- проф. Людмил Даковски (1986 – 1989)
- проф. Димитър Бучков (1989 – 1992)
- проф. Димитър Димитров (1992 – 1999)
- Технически университет (от 1995 г.)
- проф. Димитър Димитров (1992 – 1999)
- проф. Венелин Живков (1999 – 2005)
- проф. Камен Веселинов (2005 – 2011)
- проф. Марин Христов (2011 – 2014)
- проф. Георги Михов (2014 – 2019)
- проф. Иван Кралов (от 2019 г).
Учебна структура[редактиране | редактиране на кода]
Образователната система на университета обединява:
- университетски звена:
- в София – 11 основни факултета и 3 функционални факултета (с преподаване на чужд език – немски, английски, френски)
- в Пловдив – 2 основни факултета и 2 центъра;
- в Сливен – основен факултет и център;
- колежи (висши училища) – в София, Сливен, Казанлък;
- средни специализирани училища – в София и Правец.
Факултети[редактиране | редактиране на кода]
- Факултет „Автоматика“, София
- Факултет „Електронна техника и технологии“, София
- Електротехнически факултет, София
- Енергомашиностроителен факултет, София
- Факултет „Компютърни системи и технологии“, София
- Машинно-технологичен факултет, София
- Машиностроителен факултет, София
- Факултет по приложна математика и информатика, София
- Стопански факултет, София
- Факултет по телекомуникации, София
- Факултет по транспорта, София
- Факултет за английско инженерно обучение, София
- Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт, София
- Факултет за френско обучение по електроинженерство, София
- Факултет по електроника и автоматика, Пловдив
- Факултет по машиностроене и уредостроене, Пловдив
- Инженерно-педагогически факултет, Сливен
Колежи[редактиране | редактиране на кода]
- Колеж по енергетика и електроника, София
- Колеж[6], Сливен
- Технически колеж[7], Казанлък
Катедри[редактиране | редактиране на кода]
Във всеки факултет и колеж има няколко катедри. Например Електротехническият факултет[8] включва следните катедри:
- Катедра „Електрически апарати“
- Катедра „Електрически машини Архив на оригинала от 2009-07-10 в Wayback Machine.“
- Катедра „Електроенергетика“
- Катедра „Електроснабдяване, електрообзавеждане и електротранспорт Архив на оригинала от 2017-07-07 в Wayback Machine.“
- Катедра „Обща електротехника“
Други звена[редактиране | редактиране на кода]
- Департамент за чуждоезиково обучение и приложна лингвистика, София
- Департамент за физическо възпитание и спорт, София
- Център за дистанционно обучение, Пловдив
- Център за обучение на специализанти, Пловдив
- Център за развитие и квалификация, Сливен
- Център за развитие и квалификация, София
Средни училища[редактиране | редактиране на кода]
- Технологическо училище „Електронни системи“, София
- Професионална гимназия по компютърни технологии и системи, Правец
Научна структура[редактиране | редактиране на кода]
Научно-приложната дейност е организирана в следните звена:
- Научноизследователски сектор – с 15 научноизследователски и 20 научно-приложни лаборатории
- 4 малки предприятия – ЕФТОМ-ЙОН, ЕФТОМ-ХИМ, МОД-МАН, МУСАТ, ЕМНМ
- Учебно-експериментално предприятие (Учебен завод) – с 4 обособени производствени звена
Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ eua.eu // Посетен на 16 юли 2019 г.
- ↑ Официалното наименование на университета е без града. За разграничаване от едноименните технически университети в други градове към названието често се добавя името на града, включително и в съкращенията: ТУ, София, също ТУ (София) или ТУ – София. Най-краткото съкращение е ТУС.
- ↑ The Education System in Bulgaria
- ↑ История – в сайта на ТУ, София
- ↑ www.tu-sofia.bg, архив на оригинала от 11 май 2006, https://web.archive.org/web/20060511115031/http://www.tu-sofia.bg/Bul/struktura/IPF-Sliven.htm, посетен на 8 октомври 2008
- ↑ tu-sliven.com
- ↑ www.tu-kazanlak.com
- ↑ www.tu-sofia.bg
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Технически университет в София Архив на оригинала от 2019-12-10 в Wayback Machine. – официален сайт
- Филиал на ТУС в Пловдив – официален сайт
- Факултет и колеж в Сливен – официален сайт