Ованес Зармарян
| Ованес Зармарян | |
| български и арменски революционер | |
 | |
| Роден | 1872 г. |
|---|---|
| Починал | 27 ноември 1901 г. Киречли, Османска империя |
Ованес Зармарян известен с псевнодима Татул е български и арменски революционер.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ованес Зармарян е роден в арменско семейство през 1872 година в Малгара, тогава в Османската империя. Завършва гимназия в Пловдив, където започва да работи като оръжеен майстор. Организира революционен комитет в родния си град. При прехвърляне на оръжие от Пловдив в Одринско е арестуван на границата и съден. Лежи за кратко в затвора. През 1901 година той заедно с още деветима свои съратници арменци и българи от ВМОРО - Слави Мерджанов, Петър Соколов, Ониг Торосян и други, по нареждане на Степан Зорян, формират в Пловдив революционна чета, която планира неуспешен опит да отвлече персийския шах. Същата година формираната българо-арменската чета навлиза в Одринска Тракия и се насочва се към отвлечане на одринския валия. Той обаче се оказва недостъпна цел и четата отвлича Нури бей, син на видния одрински чифликчия Дертли Мустафа. Започва преследване и четата е открита от потерите в местността Юклуците, близо село Киречли, Одринско. След сражението, в което е убит синът на чифликчията, Татул Зармарян е тежко ранен и умира, заедно с част от четниците. Друга част са заловени и по-късно осъдени на смърт и са екзекутирани чрез обесване на 27 ноември 1901 г. в гр. Одрин.[2][3][4][5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Агоп Гарабедян: Совместные действия армянского и болгарского освободительного движения в конце XIX и начале XX века, Политика, Ереван, — REGNUM, 24 января 2011.
- ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 193.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 102.
- ↑ Петъръ Соколовъ и Свѣтославъ Мерджановъ // Илюстрация Илиндень 1 (11). Илинденска организация, Септемврий 1928. с. 3.
- ↑ „Македония“, бр. 8, април 1904 г., стр. 20.
