Тайвански проток
| Тайвански проток 台灣海峽 | |
 Въздушна снимка към протока | |
  Местоположение в Китай | |
| Местоположение | Източна Азия |
|---|---|
| Координати | |
| Дължина | 400 km |
| Ширина | 130 – 380 km |
| Дълбочина | 1773 m (максимална) |
| Тайвански проток в Общомедия | |
Тайванският проток (Тайванханся, Формозки проток) (на китайски: 台灣海峽) е проток между източния бряг на Азия и остров Тайван, свързващ Източнокитайско море на север с Южнокитайско море на юг. Дължина около 360 km, минимална ширина 160 km, минимална дълбочина на фарватера 60 m.[1] В най-тясната си част е широк 130 km.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Западната част на протока граничи с китайската провинция Фудзиен, чийто бряг е висок и силно разчленен от малки заливи, полуострови и острови (Хайтандао, нанжидао, Дзинминдао), а тайванския бряг е нисък и праволинеен с малката група тайвански острови Пенху, разположени в южната му част. В него от запад се вливат множество реки, водещи началото си от планината Уишан, като най-голямата е Миндзян. Морското течение, което преминава през протока през зимата е с направление от север на юг, а през лятото – обратно, със скорост 1 km/h. По бреговете му се наблюдават високи приливни течения. Протокът представлява важен коридор за корабоплаването, като най-големите градове и пристанища по бреговете му са Гаосюн и Тайнан на остров Тайван, Фуджоу, Цюанджоу и Сямън (Амой) в провинция Фудзиен на Китай.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Тайванският проток е бил сцена на няколко военни конфликта между военноморските сили на Китай и Тайван след края на Китайската гражданска война от 1949 г., когато силите на Гоминдан, предвождани от генералисимус Чан Кайшъ, преминават протока и установяват правителството си на Тайван.
През 2005 г. Китай предлага изграждането на тунел под протока, който да свързва Фуджоу с Тайпе.[4] Ако този план бъде осъществен, тунелът многократно ще надхвърля дължината на кой да е тунел по света в днешно време. Пекинските инженери твърдят, че тунелът технически и осъществим. Въпреки това, правителството на Тайван отказва да отвори пряка връзка с Китай, поради съображения за сигурност, както и от страх, че ще се наложи признае политиката на единен Китай след разделянето на двата Китая.[5][6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Limits of Oceans and Seas // International Hydrographic Organization, 1953. с. 33. Архивиран от оригинала на 2011-10-08. Посетен на 7 февруари 2010.
- ↑ Geography // Government Information Office. Архивиран от оригинала на 2010-12-29. Посетен на 23 януари 2011.
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Тайваньский пролив, т. 25, стр. 210
- ↑ China, China. Medium to Long Term Rail Network Plan for PRC // China Rail Department. China, 1 декември 2008. Архивиран от оригинала на 2011-07-23. Посетен на 24 май 2010.
- ↑ Wu, Zhong. Mainland to triple highway network // The Standard. 14 януари 2005. Посетен на 13 декември 2007.
- ↑ Gittings, John. Plans unveiled in China for Taiwan tunnel // London, The Guardian, 8 април 2002. Посетен на 24 май 2010.
