Сюзън Зонтаг

Сюзън Зонтаг
Susan Sontag
американска писателка
Родена
Susan Rosenblatt
Починала
ПогребанаМонпарнаско гробище, Париж, Франция
Националност САЩ
Учила вПарижки университет
Харвардски университет
Оксфордски университет
Чикагски университет
Калифорнийски университет – Бъркли
Работилаписател
Литература
Период1959–2004
Жанровеесе, роман
Известни творби„Против интерпретацията и други есета“ (1968)
„За фотографията“ (1977)
НаградиНаграда „Малапарте“ (1992)
Награда на Йерусалим (2001)
Награда за мир на немските книгоразпространители (на немски: Friedenspreis des Deutschen Buchhandels) (2003)
Награда на принца на Астурия (2003)
Семейство
БащаДжак Розенблат[1]
МайкаМилдред Якобсон
СъпругФилип Риф (1950–1959; разведени)
ПартньорАни Лейбовиц (1989 – 2004)
ДецаДейвид Риф
Уебсайтwww.susansontag.com
Сюзън Зонтаг в Общомедия

Сюзън Зонтаг (на английски: Susan Sontag, по баща Розенблат, на английски: Susan Rosenblatt) е американска писателка, авторка на художествена литература и есеистика в областта на философията, литературната критика, културологията, фотографията и други.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сюзън Зонтаг е родена на 16 януари 1933 г. в Ню Йорк. Нейните предци са еврейски имигранти от Полша и Литва, пристигнали в Съединените щати през 19 век. Родена Розенблат, тя получава фамилното име Зонтаг след повторния брак на майка си. Единствените ѝ приятели в детството са книгите. На 15-годишна възраст тя постъпва в университета в Бъркли (Калифорния) (1948-1949). Завършва Чикагския университет с бакалавърска степен по изкуства през 1951 г. (един от нейните преподаватели е Кенет Бърк). В университета тя се запознава с младия преподавател социолог Филип Риф, за когото след десетдневно ухажване едва 17-годишна се омъжва през 1952 г. Бракът им трае 8 години.[2] Риф става баща на единствения ѝ син Дейвид.

Семейството се мести в Бостън, където Зонтаг следва английска литература в Харвардския университет и получава магистърска степен по философия през 1954 г. Именно през този период тя се запознава с произведенията на класическите философи. Докато следва в Оксфорд през 1957 г., тя се сблъсква с проблема за сексизма, така че скоро се премества в Париж, където се сближава с американската интелигенция около списание Paris Review. Тук тя се занимава активно с френското кино и философия и пише много.

На 26-годишна възраст през 1958 г. тя се завръща в Америка, развежда се и остава сама със сина си, като отказва финансова помощ от съпруга си. В края на 1950-те и началото на 1960-те тя преподава философия в редица колежи и университети в Съединените щати, включително в Колумбийския университет, но по-късно изоставя академичната си кариера. В началото на 60-те години тя се премества в Ню Йорк, за да работи като редактор в списание Commentary.

През втората половина от живота си Зонтаг е обвързана с Ани Лейбовиц. Двете се запознават през 1989 г. на снимачна площадка и връзката им продължава до смъртта на Сюзън Зонтаг. Именно Лейбовиц е автор на всички по-късни снимки на Зонтаг.

Зонтаг умира на 28 декември 2004 г. от левкемия на 71-годишна възраст в Ню Йорк. Погребана е в Париж на гробището Монпарнас. През март 2005 г. в Ню Йорк се провежда концерт в нейна памет с участието на струнен квартет „Брентано“ и британската пианистка Мицуко Учида.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Сюзън Зонтаг е носител на множество награди и почетни звания. За книгата си „За фотографията“ Зонтаг е удостоена с наградата за критика на Националния кръг на литературните критици (1977)[3]. В Италия е удостоена с наградата „Курцио Малапарте“ (1992)[4]. Два пъти е награждавана с френския Орден за изкуства и литература (1984, 1999). Избрана е за член на Американската академия за изкуства и литература (1993). Удостоена е също с Наградата на Йерусалим (2001)[4] и с най-престижната литературна награда в Германия – Наградата за мир на германските книгоразпространители и книготърговци (Франкфурт на Майн, 2003)[5].

Кариерата ѝ на писателка достига своя връх с Националната награда за книга на САЩ за историческия роман „В Америка“ (1992) през 2000 г. Последната ѝ награда приживе е Наградата на принца на Астурия, която тя получава заедно с ислямската феминистка Фатима Мерниси в раздел „Литература“ (2003)[6]. Последната ѝ книга е изследването „Да гледаш болката на другите“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Сюзан Зонтаг в гробището Монпарнас в Париж
Корица на първото издание на „Стилове на радикалната воля“, 1969
  • Freud: The Mind Of The Moralist („Фройд: Съзнанието на моралиста“), 1959 (в съавторство с Филип Риф)
  • The Benefactor („Благодетелят“), 1963
  • Literature („Литература“), 1966
  • Death Kit, 1967
  • Against Interpretation And Other Essays, 1968
    „Против интерпретацията и други есета“
  • Styles Of Radical Will („Стилове на радикалната воля“), 1969
  • Trip To Hanoi („Пътуване до Ханой“), 1969
  • Duet For Cannibals („Дует за канибали“), 1970
  • Brother Carl, 1974
  • On Photography, 1977
    „За фотографията“. Превод от английски Христина Кочемидова. София: Златорогъ, 1999, ISBN 954-437-081-1
    „За фотографията“. Превод от английски Христина Кочемидова, Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2013, 224 с.
  • Illness As Metaphor, 1977
    „Болестта като метафора“. Превод от английски Христина Кочемидова. София: Златорогъ, 1999, ISBN 954-437-089-7
  • I, Etcetera („Аз и т.н.“), 1978
  • The Story Of The Eye („История на окото“), 1979
  • Under The Sign Of Saturn („Под знака на Сатурн“), 1980
  • Aids And Its Metaphors, 1988
    „СПИН и неговите метафори“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Златорогъ, 1999, ISBN 954-437-089-7
  • Italy, One Hundred Years Of Photography, 1988 (в съавторство с Чезаре Коломбо)
  • Cage-Cunningham-Johns: Dancers On A Plane, In Memory Of Their Feeling, 1990 (в съавторство с Ричард Френсис)
  • The Way We Live Now, 1991 (в съавторство с Хауард Ходкин)
  • Violent Legacies, 1992 (в съавторство с Ричард Мизрах)
  • The Volcano Lover („Любовникът на вулкана“), 1992
  • Alice In Bed („Алиса в леглото“), 1993
  • Homo Poeticus, 1995
  • In America („В Америка“, роман), 1999
  • Why Are We In Kosovo? („Какво правим ние в Косово“, есе), 1999
  • Where The Stress Falls, 2001
  • Regarding The Pain Of Others, 2002
    „Да гледаш болката на другите“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2015, 215 с.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Сценарий и режисура
  • (1969) Duett för kannibaler
  • (1971) Broder Carl
  • (1974) Promised Lands
  • (1983) Unguided Tour AKA Letter from Venice
Документални филми (за нея или с нейно участие)
  • 1966: Galaxy
  • 1979: Town Bloody Hall
  • 1983: Zelig (Interview) (реж. Уди Алън)
  • 1984: Mauvaise conduite (реж. Néstor Almendros)
  • 1987: Do Not Enter: The Visa War Against Ideas (реж. Robert Richter, Catherine Warnow)
  • 1991: Joseph Cornell: Worlds in a Box (реж. Mark Stokes)
  • 2003: Die Liebhaberin des Vulkans – Mit Susan Sontag in New York (реж. Brigitta Ashoff)
  • 2003: Campus, le magazine de l'écrit
  • 2006: Absolute Wilson (реж. Katharina Ott-Bernstein)
  • 2011: Susan Sontag. Denkerin und Diva / Une diva engagée / The glamour of seriousness (реж. Birgitta Ashoff)
  • 2014: Regarding Susan Sontag (реж. Nancy Kates)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Susan Sontag Receives German Peace Prize, Criticizes U.S. // DW.COM.
  2. ↑ Sontag, Susan. Reborn: Journals and Notebooks 1947–1963, ed. D. Rieff, Farrar, Straus and Giroux, 2008, p. 144.
  3. ↑ 1977 Winners & Finalists // Посетен на December 25, 2020.
  4. ↑ а б Rollyson, Carl. Understanding Susan Sontag. University of South Carolina Press, 2016. DOI:10.2307/j.ctv6sj92n. с. 110–112.
  5. ↑ Susan Sontag Wins German Peace Prize // Deustche Welle. June 21, 2003. Посетен на December 25, 2020.
  6. ↑ Fatema Mernissi and Susan Sontag, Prince of Asturias Award for Literature 2003 // Prince of Asturias Foundation. Посетен на November 9, 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сюзън_Зонтаг&oldid=12109643“.