Съвет на десетте

Специалните урни, в които се пускали анонимни сигнали и доноси

Съветът на десетте (на италиански: Consiglio dei Dieci) е държавен орган на Венецианската република, създаден с решение на Големия съвет през юни 1310 г. след заговора на Баджамонте Тиеполо срещу дожа Пиетро Градениго.

Първоначално Съветът е създаден само като временен орган, имащ за задача да следи за изпратените в изгнание заговорници. Състои се от десет съветници, които не могат самостоятелно да вземат решения, а само заедно с дожа и шестима от неговите главни лични съветници от различните райони на Венеция т.е. реално Съветът се състои от общо седемнадесет души. Освен това на заседанията винаги се кани и специален прокурор (Avvogatori di comun), имащ право на съвещателен глас.

Десетте съветници, влизащи в Съвета, се избират от Големия съвет като е забранено те да бъдат избирани и на следващата година – тогава се проверяват взетите от тях решения за възможни злоупотреби. Също така е забранено в Съвета да участват двама членове на едно и също семейство. Съветът на десетте се управлява от трима души (Capi dei dieci), които се назначават само за по един месец и през този месец им е забранено да излизат навън, за да не стигат до тях слуховете и интригите. Заседанията на Съвета се провеждат ежедневно като работата не се заплаща. Подкупите се наказват със смърт.[1]

Впоследствие Съветът получава правото да взема решения равностойни на решенията на Големия съвет, което позволява Венеция да реагира бързо и адекватно в условия на кризи.[2]

През 1334 г. Съветът на десетте получава допълнителни правомощия да се занимава с шпионаж, разпити, тъмници, създава мрежа от шпиони и тайни агенти в цяла Европа, разглежда и постъпващите анонимни сигнали, които се пускат в специални урни.

Съветът на десетте не се отчита пред прокурорите и след време се сдобива със славата на неумолим съдия над гражданите на Венеция. През 1539 г. се създава и още една група към него – групата на тримата държавни инквизитори. Именно Съдът на десетте осъжда на смърт дожа Марино Фалиеро през 1355 г.

Чак през XVII век властта на Съвета на десетте е ограничена.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Норвич. История Венецианской республики. – С. 264 – 265.
  2. Норвич. История Венецианской республики. – С. 265 – 266.