Сухе Батор (орден)
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сухе Батор.
| Орден „Сухе Батор“ | |
| Сүхбаатарын одон | |
 Орден „Сухе Батор“ последна емисия | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава |  Монголска народна република (1941 – 92 г.) Монголия (от 1992 г.) |
| Присъждан от | Президентът на Монголия |
| Тип | орден |
| Избираемост | монголски и чужди граждани |
| Присъждан за | изключителни заслуги |
| Статус | връчва се до днес |
| Пластинки |  |
| Статистика | |
| Учредено | 16 май 1941 г. |
| Първо присъждан | Хорлоогийн Чойбалсан на 17 август 1941 г. |
| Последно присъждан | 2019 г. |
| Дистинктивни носители | 1700 души |
| Положение в стълбицата на отличията | |
| По-високо | Почетните звания: Герой на Монголската народна република Герой на Монголия Герой на труда на Монголската народна република Майка-героиня |
| По-ниско | орден „Трудово червено знаме“ |
Орденът Сухе Батор е най-високият орден на съществуващата Монголска народна република (1924 – 1992 г.) и днешна Монголия.
Носи името на вожда на Монголската народна революция от 11 юли 1921 г. Дамдийн Сухе Батор. Дава се за изключителни заслуги към Монголската народна република и днешна Монголия.
Орденът е учреден с указ на Президиума на Малкия народен хурал на 16 май 1941 г., а първото награждаване е на 17 август 1941 г., когато Президиумът на малкия хурал награждава лидерът на Монголската народно революционна партия и министър-председател на МНР Хорлоогийн Чойбалсан. Общо 1770 души са наградени с ордена от 1941 до 2019 г. С ордена по право се награждават и наградените с почетните звания „Герой на Монголската народна република“ (до 1992 г.), „Герой на Монголия“ (от 1992 до днес) и „Герой на труда на Монголската народна република“ (до 1992 г.).
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Орденът има вид на петолъчка, изработен е от злато. В средата на ордена е ликът на Сухе Батор и чревно знаме от емайл с пискюли. Над портрета на Сухе Батор и червеното знаме има надпис на монголски език „СУХБААТАР“.
Носители на ордена[редактиране | редактиране на кода]
Монголци[редактиране | редактиране на кода]
- Хорлоогийн Чойбалсан – лидер на ЦК на Монголската народно революционна партия 1923 – 1952 г. и министър-председател на МНР 1939 – 1952 г.
- Юмжагийн Цеденбал – генерален секретар на ЦК на Монголската народно революционна партия 1952 – 1984 г. и председател на Президиума на Великия народен хурал – 1952 – 1984 г.
- Жамбийн Батмунх – генерален секретар на ЦК на Монголската народно революционна партия 1984 – 1990 г. и председател на Президиума на Великия народен хурал – 1984 – 1990 г.
- Думаагийн Содном – министър-председател на МНР 1984 – 1990 г.
- Мятавин Пелже – заместник-председател на Министерския съвет на МНР 1976 – 1990 г.
- Шаравин Гунгаадорж – заместник-председател на Министерския съвет на МНР 1987 – 1990 г., министър на земеделието и хранителната промишленост на МНР -1986-1990 г. и министър-председател на МНР 1990 г.
Граждани на СССР[редактиране | редактиране на кода]
- Леонид Брежнев – генерален секретар на ЦК на КПСС 1964 – 1982 г. и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР 1977 – 1982 г.
- маршал Дмитрий Устинов – министър на отбраната на СССР 1977 – 1984 г.
- маршал Сергей Ахромеев – началник на Генералния щаб на Съветската армия – първи зам.министър на отбраната на СССР 1984-декември 1988 г.
Българи[редактиране | редактиране на кода]
- Тодор Живков – генерален секретар на ЦК на БКП април 1956-ноември 1989 г. и председател на Държавния съвет на НР.България юли 1971 – ноември 1989 г.
- Алекси Иванов – секретар на Постоянното присъствие на БЗНС декември 1976-декември 1989 г, министър на земеделието и горите на НР.България март 1986-декември 1988 г., заместник-председател на Министерския съвет на НРБ 1986 – 1987 г., председател на Междуправителствената българо-монголска комисия 1987 – 1989 г., председател на Парламентарната група за приятелство с Монголия 1972 – 1986 г. и председател на Общонародния кмоитет за българо-монголска дружба 1981 – 1989 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Herfurth D. Sowjetische Auszeichnungen 1918 – 1991. Auszeichnungen der Mongolische Volksrepublik. 1924 – 1992. Ein Katalog. Germany. 1999.
- Викторов-Орлов И. В. Награды Монгольской Народной Республики. Определитель. – Горький: РИО Горьковского областного клуба экслибрисистов, 1990.
- Шейн Р., Содномдаржа Ц. Государственные награды Монгольской Народной Республики. 1921 – 1983 гг. Справочник. – Улан-Батор: Госиздат МНР, 1984.