Стефан Савов
Тази статия е за българския политик. За актьора вижте Стефан Савов (актьор). За сценографа вижте Стефан Савов (сценограф).
| Стефан Савов | |
| български преводач и политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | София, Република България |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | преводач, политик |
| Политика | |
| Партия | Демократическа партия, Съюз на демократичните сили, Народен съюз |
| Депутат | |
| VII ВНС XXXVI НС XXXVII НС XXXVIII НС | |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Савов |
| Деца | Димитър Савов |
Стефан Димитров Савов е български политик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в София на 8 януари 1924 г. Внук е на Стефанаки Савов, син на индустриалеца и министър на финансите Димитър Савов. Завършва Първа софийска мъжка гимназия и право в Софийския университет.[1]
През декември 1944 г. заедно със семейството на майка си е интерниран в село Босна, а след това във Враца. По-късно лежи в лагерите Богданов дол и Белене.[2]
До 1989 г. работи тежка строителна работа и като преводач от испански език. Превел е над 30 книги, заместник-председател на Съюза на преводачите. Сред превежданите от него автори са Алехо Карпентиер, Хуан Карлос Онети,[3] Ромуло Галегос.[4] Член на Ротари клуб.[1] Два пъти е носител носител на наградата на Съюза на преводачите – за преводите му на „Приложението на метода“ на Карпентиер (1978) и на „За да се родя, родих се“ на Пабло Неруда (1984).[5]
След 1989 г. се включва в политиката и става председател на възстановената Демократическа партия и един от лидерите на Съюз на демократичните сили (СДС), народен представител във VII ВНС и XXXVI обикновено народно събрание.
На 10 юли 1991 г. по негова идея 20 депутати от СДС започват безсрочна гладна стачка срещу приемането на нова конституция. Стачката продължава 9 дни.[6]
По време на дискусията в СДС през октомври 1991 г. „Подкрепа“ предлага кандидатурата му за президент, но е номиниран Желю Желев.[7]
През октомври 1991 г. е избран за председател на Народното събрание.[8] На 24 септември 1992 г. подава оставката си в отговор на правителствената криза и под натиска на Ахмед Доган и ДПС.[1][9]
На 13 май 1993 г., обявен за ден на недоволството от реставрацията на комунизма, пред сградата на Народното събрание Стефан Савов е бит от полицаи.[10][11][12]
През октомври 1994 г. ръководената от него Демократическа партия влиза в коалиция с БЗНС на Анастасия Мозер и нарича новото политическо обединение Народен съюз.[13] Народният съюз води преговори със Съюза на демократичните сили за обща коалиция.[14] На изборите през 1997 г. наистина се явяват с общи листи.[15]
През 1997 г. внася в Народното събрание законопроект за Закон за лустрацията.[16][17]
Стефан Савов е награден с медала на Съвета на Европа за особени заслуги към демокрацията.[1]
Умира навръх рождения си ден, на 8 януари 2000 г. в Правителствена болница в София.[1][9][18][19]
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На Стефан Савов е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта). В началото на 2001 г. в присъствието на министър-председателя Иван Костов е открита паметна плоча на входа на дома му.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Биография на Стефан Савов в Omda.bg, 31 януари 2012 г.
- ↑ Стефан Савов, „За хората, които ми вярват. Необходимо пояснение“[неработеща препратка], в-к „Демокрация“, 21 юни 1993 г.
- ↑ Жана Филипова, „Той е верен на себе си“[неработеща препратка], в-к „Демокрация“, 5 ноември 1993 г.
- ↑ https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1088554468#full
- ↑ Екатерина Бончева, „Един възрожденец на XX век“[неработеща препратка], в-к „Демокрация“, 19 май 1990 г.
- ↑ „Епопеята на гладуващите - 10 години по-късно“, в-к „Сега“, 7 юли 2001 г.
- ↑ Филип Димитров, „Нежната революция в дати и факти“[неработеща препратка], в-к „Демокрация“, 29 ноември 1995 г.
- ↑ История, сайт на СДС.
- ↑ а б Петьо Цеков, „Стефан Савов си отиде на 76-ия си рожден ден“, в-к „Пари“, 10 януари 2000 г.
- ↑ „В деня на нашето недоволство полицията би Стефан Савов“[неработеща препратка], в-к „Демокрация“, 14 май 1993 г.
- ↑ Момчил Василев, Емил Райков, „Българският елит - между шамарите, стрелбите, псувните и бухалките“, в-к „Сега“, 17 юни 2000 г.
- ↑ Полина Михайлова, „Беров каза: Случаят Савов не е важен!“ Архив на оригинала от 2020-09-30 в Wayback Machine., в-к „Демокрация“, 18 май 1993 г.
- ↑ Станка Тошева, „С „Народен съюз“ демократи и земеделци отиват на избори“, в-к „Капитал“, 17 октомври 1994 г.
- ↑ Станка Тошева, „СДС и Народният съюз ще гонят демоните - докога и докъде“, в-к „Капитал“, 3 април 1995 г.
- ↑ Петя Владимирова, „СДС и Народен съюз с обща листа“[неработеща препратка], в-к „Демокрация“, 6 март 1997 г.
- ↑ Светла Каролева, „Иван Костов: Законът за лустрацията е закъснял и не решава проблемите на деня“[неработеща препратка], в-к „Демокрация“, 25 юли 1997 г.
- ↑ Мила Кънчева, „Президентът е против закона за лустрацията“[неработеща препратка], в-к „Демокрация“, 24 юли 1997 г.
- ↑ „Почина Стефан Савов“, vesti.bg, 8 януари 2000 г.
- ↑ „Почина Стефан Савов“, news.bg, 8 януари 2000 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Валерий Жаблянов, „Стефан Савов – неуспешен опит за минало в бъдещето“, в-к „Капитал“, 27 юни 1994 г.
- Произведения на Стефан Савов в
Моята библиотека - „В СДС отново трябва да надделее разумът“, интервю на Екатерина Бончева, в-к „Капитал“, 25 юли 1994 г.
- „Стефан Савов: Симеон II навреди на монархическата идея“[неработеща препратка], интервю на Силвия Стефанова, в-к „Демокрация“, 28 декември 1998 г.
- Снимки на Стефан Савов на сайта на Кеворк Кеворкян
- БНТ представя: „Един благородник в политиката“, филм за Стефан Савов, 21 февруари 2024 г.
| |||||||||||||||
|
