Стефан Воронов

Стефан Воронов
български поп-певец и актьор
Роден	3 юли 1945 г. София, България
Починал	6 септември 1974 г. (29 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Работил	вокал, актьор
Музикална кариера
Инструменти	вокал
Глас	баритон

Стефан Воронов е известен български естраден певец и актьор от 60-те и началото на 70-те години на XX век, загинал трагично при катастрофа. Поколенията обаче са го запомнили повече с поп-песните, които е записвал паралелно с участията си в театъра.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Воронов произхожда от известно руско потомствено графско семейство, което търси убежище в България след болшевишката революция в Русия от 1917 година. Неговият баща, Александър Воронов, работи като журналист.

Стефан Воронов е завършил строителния техникум „Христо Ботев“ в София през 1964 година. Освен певец и актьор, Воронов е и талантлив художник, танцьор и пантомимист. Неговата популярност и слава изгряват, когато се явява на популярния по това време конкурс „Микрофонът е ваш“, организиран от Вили Казасян и неговия оркестър (по онова време) „Студио 5“ и воден от Коста Цонев в БИАД.

Едни от най-известните му песни са „Суранайка“, „Стрели“, „Дама пика“, „Краят на всяка игра“, „Урок по танци“, „Сняг бавно пада“, „Има страна“, „Чин-чин“, „Завърни се". Той пее предимно кавъри на Енрико Масиас, Салваторе Адамо, Джони Холидей и Шарл Азнавур.^[1] Песента „Дама пика“ по музика на Развигор Попов е носител на втора награда на конкурса Златният Орфей през 1967 година.

Постъпва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ заради бъдещата си съпруга, актрисата Маргарита Пехливанова. До смъртта си играе в Народен театър за младежта в София. Занимава се с пантомима, участва в детски телевизионни постановки с Климент Денчев. След гастрол на трупата му в Братислава и Виена микробусчето, в което са пътували Воронов и останалите актьори, се блъска на входа на София в аварирал камион, оставен край платното без обозначителни знаци. Младият актьор и певец дори не усеща какво се случва. Той умира в съня си.

През 1981 г. е основана фондация на неговото име от Маргарит Данов^[2].

На 6 септември 1993 г., деветнадесетата годишнина от смъртта му, за първи път е проведен възпоменателен концерт в негова чест в НДК. Година по-късно е издаден албум с негови изпълнения. Едни от инициаторите и организаторите на тези събития са Маргарит Данов, Стефка Берова и Георги Минчев.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Негова съпруга е актрисата Маргарита Пехливанова, родом от град Плевен, където приживе певецът постоянно гостува. Той е любимец на плевенската публика. Има един син — Александър Воронов, който също е актьор.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

• „Банята“ (1974) (Стефан Шечерович)
• „Но преди да станем големи“ (1972) (Владимир Голев)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Стефан Воронов в discogs

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия за българин все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Портал „Биографии“          Портал „Музика“          Портал „България“