Стайка Гьокова
Стайка Гьокова | |
българска певица | |
Родена | 7 септември 1930 г. |
---|---|
Починала | |
Музикална кариера | |
Стил | българска народна музика |
Глас | алт |
Активност | от 1951 г. |
Лейбъл | „Балкантон“ |
Стайка Иванова Гьокова е българска народна певица на предимно тракийски песни.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 7 септември 1930 г. в село Тас тепе, Карнобатско. Нейният род е от Чирпан, в него има няколко поколения майстори певци. Майка ѝ умира, когато тя е на 6-годишна възраст. Потомка е на певчески родове, преселници от Чирпан. От дете пее по седенки, сборове, а вечер с гласа си е посрещала уморените жетвари от нивата. Много песни научава от баба си Стайка и баща си. Омъжва се на 16 годишна възраст.[2]
Кариерата ѝ започва през 1951 г., когато става солистка в Радио София. По същото време става и солистка в Главна дирекция „Българска музика“. От 1953 г. е солистка на Радио „Стара Загора“. От 1960 г. се установява в София. Пее с Йовчо Караиванов, с който изнасят заедно над 1000 концерта. Концертира с групите „Наша песен“, „Българска песен“, „Тракийска песен“. В тях е заедно с Йовчо Караиванов, Борис Машалов, Мита Стойчева и др. Пяла е под съпровода на акордеонистите Иван Шибилев, Петко Дачев, а също и с Първомайската, Леновската и Конушенската групи. Гостувала е в Европа, Азия и Африка. Притежава изключителен алтов глас.[2]
Сред най-известните ѝ песни са „Липса на Стоян булчето“, „Йордан Величка думаше“, „Аврам Зорница думаше“, „Турците дялба делили“, „Разширило сей небето“, „Изкачил ми сей млад Стефан“, „Слънце ле мило“ и др. Приживе певицата споделя, че бавните песни, особено тези с рецитация, са нейното вдъхновение и предпочитание. Звукозаписният фонд на Стайка Гьокова в БНР наброява повече от 150 тракийски песни. Фолклористите Елена Стоин и Михаил Букурещлиев са дешифрирали за архива на БАН 200 песни от репертоара ѝ. Песните от репертоара на Стайка Гьокова са записани в 40 плочи, касети и компактдискове.[2] В Златния фонд на БНТ се съхраняват десетки филми за нея.[3] „Песента е неизчерпаем извор, народната песен няма свършване“, споделя певицата.[4]
Всяка година в Карнобат се провежда конкурс „С песните на Стайка Гьокова“. През 2000 г. получава Награда „Нестинарка“ на Международния фолклорен фестивал в Бургас за особени заслуги към музикалната традиция на Тракия.[5] Певицата е носителка на „Златна лира“ на СБМТД. По повод 90-годишнината ѝ излиза песнопойката „Пее Стайка Гьокова“, която включва нотирани песни от нейния репертоар и моменти от живота ѝ.[2] Награждавана е с едни от най-големите държавни отличия.[3]
Почива на 14 юли 2021 г. в София.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1653.
- ↑ а б в г Илка Димитрова, Стайка Гьокова – емблема на изначалната тракийска песен, БНР, Радио „България“, 7 септември 2020 г.
- ↑ а б в Отиде си народната певица Стайка Гьокова, БНТ, 14 юли 2021 г.
- ↑ Народната певица Стайка Гьокова: Песента е неизчерпаем извор, БНР, пр. „Хоризонт“, 14 февруари 2021 г.
- ↑ Международен фолклорен фестивал | Община Бургас // www.burgas.bg. Посетен на 6 април 2021.
|