Союз 11
| Союз 11 | |
 | |
| Данни за кораба | |
|---|---|
| Ракета-носител | Союз (GRAU 11A511) |
| Полет на Союз № | 19 |
| Име на кораба | Союз 7К-ОКС № 32 |
| Космодрум |  Байконур Площадка № 1 |
| Старт | 6 юни 1971 04:55:09 UTC |
| Скачване | 7 юни 1971 07:49 UTC |
| Място на скачване | Салют-1 |
| Разкачване | 29 юни 1971 18:28 UTC |
| Кацане | 29 юни 1971 23:16:52 UTC |
| Изминато разстояние | 15,932 млн. km |
| Апогей | 249,6 km |
| Перигей | 211,7 km |
| Инклинация | 51,6° |
| Период | 88,82 min |
| Маса | 6790 kg |
| NSSDC_ID | 1971-053А |
| NORAD ID | 05283 |
| Данни за екипажа | |
| Членове на екипажа | 3 |
| Позивна | „Янтар“ |
| Място на кацане | Казахска ССР |
| Брой обиколки около Земята | 384 |
| Снимка на екипажа | |
 Г. Доброволски, Вл. Волков, В. Пацаев | |
| Свързани космически мисии | |
| Предишна | Следваща |
 Союз 10 | Космос 496 |
| Союз 11 в Общомедия | |
Союз 11 е съветски пилотиран космически кораб, който извежда в Космоса първия екипаж на първата в света орбитална станция – Салют-1. Мисията завършва трагично, след като при подготовката за завръщане в земната атмосфера, капсулата се разхерметизира и тричленният екипаж загива.[1] Това е първият и единствен случай на смърт в космоса.
.jpg)
Екипаж[редактиране | редактиране на кода]
Дублиращ[редактиране | редактиране на кода]
Георгий Доброволски (1) – командир- Владислав Волков (2) – бординженер
- Виктор Пацаев (1) – космонавт-изследовател
Резервен[редактиране | редактиране на кода]
- Алексей Губарев – командир
- Виталий Севастянов – бординженер
- Анатолий Воронов – космонавт-изследовател
Основен[редактиране | редактиране на кода]
- Алексей Леонов – командир
- Валерий Кубасов – бординженер
- Пьотър Колодин – космонавт-изследовател
Екипажът на Георгий Доброволски се подготвя като дублиращ на екипажа на Алексей Леонов. Три дни преди старта медицинската комисия отстранява Валерий Кубасов поради открито тъмно петно в белия дроб. Вместо замяна на бордовия инженер, е взето решение да лети дублиращия екипаж [2]
Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]
- Маса: 6790 кг
- Перигей: 211,7 km
- Апогей: 249,6 km
- Наклон на орбитата: 51,6°
- Период: 88,82 мин
Програма[редактиране | редактиране на кода]
Програмата на полета включва скачване с орбиталната станция „Салют-1“ и работа на нея. Същия ден 6 юни в 12 ч. и 30 мин. бълг. време екипажът коригира орбитата на „Союз-11“ чрез системите за ръчно управление. Новата е с параметри: апогей 217 км, перигей 185 км и период за една обиколка 88,3 минути.
На 7 юни 1971 г. „Союз-11“ се скачва със „Салют-1“. Автоматично корабът е приближен до станцията на 100 м. По-нататъшното сближаване и скачване извършват самите космонавти с ръчните системи за управление и ориентиране на кораба. Скачват „Союз“ със „Салют“ и след това извършват плътно механично съединяване на кораба със станцията и свързват електрическата и водна инсталация на двата апарата. Тяхното общо тегло е 25 тона.
Същия ден (7 юни) в 9 ч. и 45 мин. космонавтите отварят херметичния люк и през прохода преминават в космическата станция. Най-напред извършват проверка на херметичността на „Салют“, бордовите уреди и апарати. Командирът Доброволски докладва, че апаратурата работи нормално. Атмосферното налягане в помещенията е в определените граници (около 900 mm Hg), а температурата в тях – около 17 °C.
Програмата на станцията включва:
- проверка на конструкцията, бордовите системи и апарати на станцията;
- изпробване на методи и средства за ориентация и навигация на станцията, на системите за маневриране на станцията в орбита;
- изследване на обекти по земната повърхност, климатични явления и др.;
- изследване спектрите на небесни тела и изследване на електромагнитното излъчване от земната повърхност в различни диапазони;
- медикобиологични изследвания за изучаване влиянието на космическия полет върху организма на човека.
Космонавтите наблюдават земната повърхност. Пацаев изследва спектъра на някои звезди с астрофизическия уред „Орион“. На петия ден изършват контролни медикобиологични изследвания за влиянието на безтегловността върху организмите им. На 10 юни правят измерване на плъттността на костите си и съдържанието на калций в тях. Предишният ден Доброволски показва на телевизионните зрители специален натоварващ костюм за поддържане на мускулите в нормално състояние. По време на целия космически полет със „Салют“ здравословното състояние на тримата космонавти е добро.
На 29 юни 1971 г. те пренасят материалите от изследванията и своите дневници в кораба „Союз-11“. Отделят го от станцията и продължават с него полета по орбита. В полунощ на 30 юни е включена спирачната двигателната система на „Союз“. Тя работи определеното време и е изключена. От този момент връзката с тримата е прекратена.
Приземяване[редактиране | редактиране на кода]
„Союз-11“ се приземява плавно в определения район – степта на Караганда. Групата за издирване пристига с вертолет, отваря люка на кораба и открива, че космонавтите са мъртви. Установява се, че 30 минути преди приземяването е настъпила внезапна разхерметизация на космическия кораб, въздухът е изтекъл и космонавтите са загинали от взривна декомпресия.
Дотогава космонавтите не използват при приземяването херметичните си скафандри, които са могли да ги спасят.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Time Magazine. Triumph and Tragedy of Soyuz 11 // Time Magazine, 1971. Архивиран от оригинала на 2008-06-20. Посетен на 2008-07-06 2007. (на английски)
- ↑ Лента.ру Они были обречены (рус.)
