Соломия Крушелницка

Соломия Крушелницка
Соломія Крушельницька
украинска певица
Родена
Починала
16 ноември 1952 г. (80 г.)
ПогребанаЛвов, Украйна
Музикална кариера
Стилопера
Инструментивокал
Глассопран
Активност1891 – 1929
Семейство
Уебсайтwww.salomeamuseum.lviv.ua
Соломия Крушелницка в Общомедия

Соломия Амвросийвна Крушелницка (на украински: Соломі́я Амвро́сіївна Крушельни́цька) е една от най-големите оперни сопрани от първата половина на XX век.

Живот и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Крушелницка е родена на 23 септември 1872 г. в село Билявинци, Бучацки район, Тернополска област, югозападно от Тернопол, тогава в Австро-Унгария, днес в Украйна, в семейството на украински свещеник от западноукраинското духовенство с аристократично потекло (украинска шляхта). [1] Семейството ѝ сменя местожителството си няколкократно преди да се засели в село Била, северно от Тернопол. По време на детството си тя научава голям брой фолклорни песни от съселяните на различните места, където живее. [2]

През 1891 г. тя започва да следва в Лвовската консерватория, която завършва с отличие през 1893 г. Още преди да завърши играе ролята на Леонора в операта „Фаворитка“ на Гаетано Доницети в Лвовската опера, за която получава позитивни критики.

По-малко от десет години след дебюта ѝ, името на Соломия Крушелницка гарантира триумфални успехи на най-добрите оперни сцени в Европа и Америка. През 1904 г. тя става легендарна спасителка на „Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини. Публиката освирква операта при премиерата ѝ в миланската „Ла Скала“, но три месеца по-късно, променена версия на творбата, която се играе в Бреша и в която Крушелницка пее в главната роля, постига голям успех.

Програмата ѝ по време на следването ѝ в Милано включва вокални уроци, уроци по актьорско майсторство, заучаване на нови роли и ежедневно шестчасово учене на нови езици. В свободното си време, тя посещава музеи, исторически забележителности, оперни и театрални постановки. Поддържа активна кореспонденция с приятели и познати, която съдържа информация за съдбата на родната ѝ Украйна, междукултурните проблеми и прочетените книги. Освен това, Крушелницка редовно участва в постановки на училището за музика и театрално майсторство Л'Армония (L'Armonia).

По време на турнета тя пее четири или пет пъти седмично. В състояние е да научи роля в нова опера за два дни и да развие характера на роля в още три или четири. Репертоарът ѝ достига 63 роли. В историята на музиката, Крушелницка е известна като активна популяризаторка на творбите на съвременни автори и на Рихард Вагнер. През 1902 г. печели сърцата на парижани с ролята си в операта Лоенгрин на Вагнер. През 1906 г. пленява публиката в миланската „Ла Скала“ с ролята си в „Саломе на Рихард Щраус с диригент Артуро Тосканини. Участва в постановки в Европа, Египет, Алжир, Аржентина, Бразилия, Чили и други.

През 1910 г. Крушелницка се омъжва за италианския адвокат Чезари Ричони. През 1920 г., на върха на кариерата си, напуска операта, а три години по-късно започва концертни турнета в Западна Европа, Канада и Съединените американски щати. Познанията ѝ по осем езици ѝ позволяват да включи в концертните си програми песни от много страни. Тя е ревностен популяризатор на украински фолклорни песни и творби на украински композитори.

През 1939 г., след смъртта на съпруга ѝ, Крушелницка напуска Италия и се завръща в Лвов, където прекарва остатъка от живота си, преди да почине през 1952 г. Няколко седмици по-късно съветски войски влизат в града в рамките на пакта Молотов-Рибентроп. Съветската администрация национализира къщата ѝ в Лвов. След Втората световна война Крушелницка започва да преподава в Лвовската консерватория. През 1951 г. получава званието „Заслужил деятел на изкуствата на Украинската съветска социалистическа република“, а през 1952 г. е повишена до професор в консерваторията. Бившите ѝ студенти и колеги си спомнят достойния и хуманен начин на преподаване.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Лвовският театър за опера и балет е наименуван на името на Крушелницка (от украински: Львівський Державний академічний театр опери та балету імені Соломії Крушельницької). Сградата, в която е родена, е превърната в музей през 1963 г. През 1966 г. е сниман документален филм за нея, а през 1983 г. е сниман филмът Завръщането на Бътерфлая (на украински: Повернення Баттерфляй) и е продуциран от киевското филмово студио „Довженко“. През 1991 г. започва международно състезание за оперни певци и певици в Лвов.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ John-Paul Himka. (1988).Galician Villagers and the Ukrainian National Movement in the Nineteenth Century. MacMillan Press in Association with the Canadian Institute of Ukrainian Studies at the University of Alberta, pg.284
  2. ↑ O. K. Banderivska, Memories about S. Krushelnytska

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство“          Портал „Музика“         Портал „Музика“          Портал „Украйна“         Портал „Украйна“          Портал „Австро-Унгария“         Портал „Австро-Унгария“    
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Solomiya Krushelnytska в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Соломия_Крушелницка&oldid=11719595“.