Случаят Пенлеве
| Случаят Пенлеве | |
| Режисьори | Георги Стоянов Юлий Стоянов (втори режисьор) |
|---|---|
| Сценаристи | Свобода Бъчварова Петър Незнакомов Евгени Константинов |
| В ролите | Васил Вачев Наум Шопов Константин Коцев Стоян Гъдев Емилия Радева Татяна Лолова и др. |
| Музика | Кирил Дончев |
| Оператор | Виктор Чичов |
| Премиера | 26 април 1968 г. |
| Времетраене | 80 минути |
| Страна |  Народна република България |
| Език | български |
| Цветност | черно-бял |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
„Случаят Пенлеве́“ е български игрален филм (антивоенна гротеска)[1] от 1967 година, на режисьора Георги Стоянов. Състои се от три свързани новели: „Музиканти“, „Пенлеве́“ и „Гости“. Сценаристи на филма са Свобода Бъчварова (на новелата „Музиканти“), Петър Незнакомов (на новелата „Пенлеве́“) и Евгени Константинов (на новелата „Гости“).[2] Оператор е Виктор Чичов, а комбинираните снимки са на Богомил Петков. Художник постановчик е инж. Виолета Йовчева. Художник по костюмите е Ани Лъскова. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев,[2][3][4][5] а тонрежисьор е Георги Кръстев. Гримьор е Нини Петрович. Монтажист е Тотка Кръстева. Втори режисьор на филма е Юлий Стоянов[6]. Редактор на филма е Павел Вежинов. Организатор е Никола Орханиев. Консултант е полковник Страхил Иванов. Директор е Иван Кордов. Премиерата му се състои на 26 април 1968 година.
Синопсис[редактиране | редактиране на кода]
Три новели, действието на които се развива през Първата и Втората световна война, както и в следвоенно време, посредством гротескния хумор, показват черния отпечатък, който оставя войната върху учениците, войниците и обикновените хора. Абсурдът и безумието на войната личат навсякъде - по улиците, болниците, училищата и най-вече в армията.
„Музиканти“[редактиране | редактиране на кода]
Работното заглавие на новелата е „Шопен Опус 35“.
Основна тема в „Музиканти“ са трагичните събития по време на Първата световна война. След стотиците убити и ранени, които пристигат от фронта, младите музиканти са принудени да учат погребални маршове. Учителят им, Бай Стоян (Васил Вачев), въпреки потиснатата и мрачна атмосфера се опитва да ги възпита в духа на великата музика и човещината.
Роли в новелата изпълняват актьорите:
- Васил Вачев – бай Стоян
- Димитрина Савова – Магда
- Стефан Мавродиев – Митко
- Евгени Андреев – Кирчо
- Кирил Кавадарков – басистът
В епизодите:
- Ев. Георгиев
- Ганчев
- Т. Александров
- Кацаров
- Пенчев
- Антонов
- Станилов
- Галев
- Филев
- Каменов
- Зографов
- Хаджимишев
- Терзиев
- Андреев
- Дончев
- Миланов
„Пенлеве́“[редактиране | редактиране на кода]
„Пенлеве́“ е името на любимия петел на майор Ранко Иванов (Наум Шопов), от едноименната новела. Птицата се радва на по-добри грижи и отношение, отколкото самите войници. Историята търпи неочаквано развитие, когато един ден с Пенлеве́то се случва инцидент.
Роли в новелата изпълняват актьорите:
- Наум Шопов – Майор Ранко Иванов
- Константин Коцев – Иван Ганджулов, редник-готвач
- Стоян Гъдев – Антон, редник
- Димитър Стратев – Полковник Костов
- Аспарух Сариев – Фелдфебелът
- Васил Вачев – Бай Стоян
В епизодите:
- Иван Станчев – Шишо
- Георги Миндов - редник
- Радослав Стоилов
- Кирил Господинов - редник
- Марин Янев – войник
- Продан Нончев – войник
- Румен Сурджийски – войник
- Тодор Колев - редник
- Руси Чанев – подпоручикът
- Бончо Урумов - редник
- Иван Донев
- Тодор Гергишанов
- Стефан Бобадов
- Юлий Стоянов (не е посочен в надписите на новелата)
„Гости“[редактиране | редактиране на кода]
Работното заглавие на новелата е „На гости“.
Действието в „Гости“ се развива в следвоенно време, когато познатият ни майор Ранко Иванов (Наум Шопов) е вече остарял полковник от запаса. Самотният му живот е изпълнен от безсмислени предмети, никому ненужни медали и абсолютна духовна пустота.
Роли в новелата изпълняват актьорите:
- Наум Шопов – о. з. полковник Ранко Иванов
- Емилия Радева – Госпожа Крушева
- Татяна Лолова – Братовчедката Минка
- Владислав Ковачев – Ленчо
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Специална награда и награда на критиката за новелата „Пенлеве“, ФБФ (Варна, 1968).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ БЪЛГАРСКИ ИГРАЛНИ ФИЛМИ, Анотирана илюстрована филмография, Том Втори (1948 – 1970), автор: Галина Генчева, издание на БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ФИЛМОТЕКА, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., инд. 123/стр. 312
- ↑ а б БЪЛГАРСКИ ИГРАЛНИ ФИЛМИ, Анотирана илюстрована филмография, Том Втори (1948 – 1970), автор: Галина Генчева, издание на БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ФИЛМОТЕКА, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., инд. 123/стр. 312
- ↑ „Енциклопедия Българско кино А-Я – личности, филми“, Автор: Александър Янакиев, Издателство „Титра“, 2000 г., ISBN 954-90486-2-4, стр. 539
- ↑ Кирил Дончев: Никога не съм си позволявал да ми поръчат музика // въпреки.com.
- ↑ Случаят Пенлеве // bnt.bg.
- ↑ ЮЛИЙ СТОЯНОВ // filmmakersbg.org.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Случаят Пенлеве“ в сайта на Българската национална филмотека
- „Случаят Пенлеве“ в
Internet Movie Database - „Случаят Пенлеве“ в сайта bgmovies.org
| |||||||||||||||||
