Слава (подводница)

Слава 84
Клас и тип	подводница тип „Ромео“
Служба
Спуснат на вода	1959 г.
Влиза в строй	1960-те години
Изведен от експлоатация	ноември 2011 г.
Основни характеристики
Дължина	76 m
Ширина	7 m
Газене	6 m
Задвижване	2 дизелови и 2 електродвигателя
Скорост (надводна)	15,3 възела
Скорост (подводна)	13,2 възела
Максимална дълбочина	300 m
Екипаж	54 души
Въоръжение
Торпедно въоръжение	6 торпедни апарата на носа и 2 на кърмата
Слава 84 в Общомедия

Подводница „Слава“
Музеи в България
Изглед към подводницата, 2021 г.
Местоположение	Белослав
Тематика	военно дело
Основан	август 2020 г.
Работно време
Лятно работно време	10:00 – 14:00 ч. (почивни дни: понеделник)
Зимно работно време	10:00 – 14:00 ч. (почивни дни: понеделник)
Местоположение в Белослав
Подводница „Слава“ в Общомедия

„Слава“ е подводница на военноморския флот на България.

Произведена е в Съветския съюз по проект „633“ или НАТО-клас „Ромео“ през 1959 г.^[1] Носи името „Ленински комсомол“ до 1991 г., когато е преименувана.^[2][3] В българските ВМС влиза на въоръжение през декември 1985 г.^[3] Първият ѝ командир под български флаг е капитан лейтенант Дарин Матеев.^[2] През 1989 г. „Слава“ е обявена за „подводна лодка първенец на ВМС“. През 1990-те години не се използва активно, поради привършване на ресурса на батерията, която бива сменена през 1998 г.^[4] След влизането на България в НАТО подводницата участва в множество съвместни учения, като през 2007 г. участва в учение за спасяване на екипаж на аварирала подводница, завършило успешно. Най-дългогодишният ѝ командир е кап. I ранг Камен Кукуров.^[3]

„Слава“ е дълга 76 m, широка – 7 m, има дълбочина на газене 6 m. Максималната дълбочина на потапяне е 300 m. Развива максимална скорост на повърхността 15,3 възела, а под вода – 13,2 възела. Силовата установка е от 2 дизелови и 2 електродвигателя, които задвижват 2 винта. Подводницата разполага с 6 торпедни апарата на носа и 2 на кърмата. Общо 54 души екипаж се грижат за управлението, поддържането на системите и въоръжението.

На официална церемония през ноември 2011 г. подводницата е извадена от състава на Военноморските сили и дарена на община Варна. На 29 ноември 2019 г. подводницата е пребазирана в пристанището в Белослав, в близост до Музея на стъклото, а от август 2020 г. е превърната в музей и е отворена за посещения.^[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]