Скаленско езеро
| Скаленско езеро | |
| — тектонско езеро — | |
 | |
| Местоположение | Бургаска област, Община Сунгурларе |
|---|---|
| Дължина | 1050 m |
| Ширина | 535 m |
| Площ | 0,53 km2 |
| Дълбочина | 6 – 7 m |
| Надм. височина | 473 m |
Скаленското езеро (до 29 юни 1942 г. Каябашко блато, след това до неизвестно кога Свято блато)[1] е тектонско езеро в северния склон на Стидовска планина (част от Източна Стара планина), източно от Мокренския проход и западно от село Скала.
Езерото е образувано в палеогенски седиментни скали, на 473 m н.в. Площта му е 0,53 km2, като размерите му са 1050 m дължина и 535 m ширина. Подхранва се с води от река Луда Камчия, които се докарват чрез подземен водопровод. През 1971 г. покрай източния и южния му бряг са земно насипни стени, които увеличават площта и обема и повишават нивото му. В южния му край има изтичало, от където тръгва напоителен канал, чрез който се напояват около 0,26 km2 обработваеми земи в Сунгурларското поле. Част от водите му се използват и за промишлено водоснабдяване.
Западно от него са три по малки езера: Средното (Малкото) Скаленско езеро (превърнато в язовир), Крайното Скаленско езеро (към 2014 г. блато) и езерото Куругьол, превърнато в язовир. В езерото се лови прекрасна бяла риба, едър костур и шаран.
Източно от него са Малкоскаленските езера – Локвата (Скаленска Локва), което е най-източното и Най-малкото Скаленско езерце, които са 2 малки пресъхващи езерца и 2 почти пресъхнали малки блата – Чубренското (Скаленското) блато и Малкото Чубренско (Скаленско) блато. В ез. Локвата са открити газови прояви. То се намира на 3 km от с. Славянци. До ез. Куругьол е малкото езерце Северен Куругьол, а на 2 км западно от него е Мокренското блато. Най-източно (североизточно) от езерата е Балабанчевото езеро.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 190.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 442.