Синът на ловеца на мечки

Синът на ловеца на мечки
Der Sohn des Bärenjägers
АвторКарл Май
Първо издание1887 г.
Оригинален езикнемски език
Жанрроман
ПредходнаПризрака на Ляно Естакадо
Синът на ловеца на мечки в Общомедия

„Синът на ловеца на мечки“ (оригинално заглавие на немски: Der Sohn des Bärenjägers) е роман от немския писател Карл Май. Книгата е написана през 1887 г. Нейно продължение е романът „Призрака на Ляно Естакадо“.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Действието се развива в Дивия запад [1]. Ловецът на мечки Бауман попада в плен на сиусите-огелала и го грози смърт – малко по-рано легендарният уестман [2] Олд Шетърхенд е убил (в честен бой, защитавайки живота си) един от най-личните мъже в племето, заради което сиусите са враждебно настроени към всички бели. Младият индианец Вокаде, осиновен не по своя воля от сиусите след измирането на собственото му племе, с риск за живота си известява сина на Бауман за случилото се. Шестнадесетгодишният Мартин не се поколебава да тръгне да спасява баща си. Придружаван е от известните уестмани Хобъл Франк, Дългия Дейви и Дебелия Джими, а също и от свободния негър Боб, който живее със семейство Бауман и е силно привързан към тях. Към групата се включват Олд Шетърхенд и Винету. Благодарение на тези двама прословути мъже, в похода срещу коварните сиуси-огелала се присъединяват и мъже от племената шошони и упсароки. Драматичният финал се развива в Йелоустоун: сиусите са победени; загиват вождът им и двама воини, посегнали на живота на Вокаде и Мартин; ловецът на мечки е спасен. Победителите обаче не желаят повече кръвопролития и подаряват живота и свободата на пленените огелаласи. Сключен е мир.

Герои[редактиране | редактиране на кода]

  • Олд Шетърхенд: прочут следотърсач, невероятно умел в боравенето с оръжие и в ръкопашния бой (името Шетърхенд – от англ. Shatterhand, с което го наричат, се превежда като „Поразяващата ръка“). Проницателен, дипломатичен и миролюбив, той се бие само, когато е застрашен живота му и обикновено само обезврежда противниците си, без да ги убива. Уважаван е от уестмани и индианци. Немец по произход. Външният му вид е необичайно спретнат за Дивия запад и при първа среща често бива приеман от опитните уестмани за новак.
  • Винету: индиански вожд от племето апачи. Почитан навред, многобройните му качества и достойнства са измерими само с тези на Олд Шетърхенд. Двамата са кръвни братя и почти винаги са заедно.
  • Бауман: става ловец на мечки, след като гризли убива жена му и малката му дъщеря. Известен със смелостта си. Нает за водач от група търсачи на скъпоценни камъни бива пленен от сиусите-огелала и го очаква смърт, но накрая е спасен. Немец по произход.
  • Мартин Бауман: шестнадесетгодишният син на Бауман. На шест години остава без майка, свидетел е на трагедията със сестра си и едва успява да се спаси от мечката гризли. Отглеждан от баща си, той също става опитен ловец на мечки.
  • Хобъл Франк: съдружник на Бауман, близък негов приятел. Грижи се за общия им магазин, когато Бауман е на лов. Немец по произход, той е наричан Хобъл Франк (от англ.: hobble – куцане), защото накуцва след като индианец открадва от него пушка и го прострелва в крака. В края на романа Франк успява да получи възмездие, когато открива своя нападател сред сиу-огелаласите, пленили Бауман. Хобъл Франк е забавна фигура: въпреки претенциите си, често прави неволни каламбури, допуска езикови и фактологически грешки. Въпреки това, дребничкият саксонец неведнъж доказва качествата си на добър уестман.
  • Дългия Дейви: прочут уестман, американец. Опитен следотърсач. Наричан е Дългия Дейви, заради високото си, извънредно слабо телосложение. Неразделен приятел с Дебелия Джими.
  • Дебелия Джими: не по-малко прочут уестман, от немски произход. Наричан е Дебелия Джими, заради ниската си, много пълна фигура. Заедно с Дългия Дейви образуват доста комична на вид двойка, но качествата им на уестмани са неоспорими.
  • Боб: свободен негър, живее заедно със семейство Бауман. С „исполински ръст“, но по-скоро наивно и незряло поведение; често се озовава в ситуации, които будят усмивки дори у въздържаните индианци. Силно привързан към семейство Бауман, той доказва, че е способен на изключителни прояви на смелост в критични ситуации.
  • Вокаде: племенник на вожда на индианското племе мандани; след измирането на племето е осиновен от сиусите не по своя воля. Макар да не е навършил дори двадесет години, той е получил правото да носи отличителни белези за вожд, тъй като е убил бял бизон – изключително рядко животно. Вокаде не одобрява постъпките на сиусите и помага на Мартин Бауман в спасяването на баща му.
  • Шошони: индианско племе, което се присъединява към групата за освобождаване на ловеца на мечки благодарение на Олд Шетърхенд и Винету.
  • Упсароки: група представители на индианското племе с това име са обграбени (и по този начин опозорени) от сиу-огеласи. Те търсят отмъщение и отново благодарение на Олд Шетърхенд и Винету решават да се включват в похода срещу сиусите.
  • Сиуси-огелала (Сиу-огелаласи): индианско племе; многобройни и смели воини, но способни на коварство и жестокост, заради което печелят много врагове. Накрая вождът им и другите най-отявлени отрицателни герои намират смъртта си, а останалите са помилвани от Олд Шетърхенд.

Особености на романа[редактиране | редактиране на кода]

  • В „Синът на ловеца на мечки“ участват герои (Олд Шетърхенд, Винету), които се срещат и в други произведения на Карл Май.
  • Двойката Дългия Дейви – Дебелия Джими силно напомня двойката Пит Холбърз – Дик Хамердъл от романа „Капитан Кайман“ на същия автор.
  • В образите на героите Карл Май залага много контрасти и крайности, които ефектно се допълват:
    • Неразделните приятели Джими и Дейви с техните разпознаващи се фигури;
    • Дългия Дейви и неговото ниско муле;
    • Дебелия Джими и неговата „висока едрококалеста кранта“;
    • Крайно идеализираните Олд Шетърхенд и Винету, заедно с техните коне – двамата мъже са кръвни братя и най-добри приятели, и двамата съчетават неповторими физически и душевни качества; техните коне – Хататилда (Светкавица) и Илчи (Вятър), са братя и също са невероятни представители на рода си.
  • Опитните уестмани и индианци са представяни с почти свръхестествени способности – те могат безпогрешно да разчитат оставените следи, забелязвайки и най-малката подробност; имат извънредно изострени сетива (в глава 6 се казва, че опитният уестман „ще различи съвсем сигурно дали сухото листо само̀ е паднало или е било съборено от невниманието на някой притаен враг.“)
  • Прави впечатление силното присъствие в Дивия запад на сънародници на автора – в глава 8 край лагерния огън на белите се говори само на немски, тъй като четирима от героите са родени в Германия, а другите двама разбират достатъчно езика.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Действието започва „не много далеч на запад от местността, където се срещат границите на трите северноамерикански щата Южна Дакота, Небраска и Уайоминг“; в хода на събитията героите се придвижват до Йелоустоун, където се развиват финалните сцени.
  2. Уестмани: „буквален превод – хора на Запада, така К. Май нарича всички ловци, трапери и авантюристи в Дивия запад.“ – бележка под линия на преводача Веселин Радков в превода на романа на български от 1982 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]