Св. св. Петър и Павел (Никопол)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети апостоли Петър и Павел.
| „Св. св. Петър и Павел“ | |
 | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Никопол |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Плевенска |
| Архитектурен стил | късновизантийски (палеологов) |
| Изграждане | XIV век |
| Статут | недействащ храм, паметник на културата |
| Състояние | полуразрушена, консервирана |
| „Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия | |
„Св. св. Петър и Павел“ е средновековна църква в Никопол. Според Феликс Каниц е посветена на Христовите апостоли Петър и Павел. Местните хора я наричат „Манастирчето“.
Църквата е проучена за пръв път през 1871 г., от Феликс Каниц. Тогава в нея вече отдавна не се служело и тя се намирала в двора на една турска къща. Каниц чул предание, че някога била катедрален храм на никополските католици (павликяни).[1] Той споменава две малки кули-звънарници над черковния притвор; една от тях се вижда и на направена от него акварелна рисунка. Когато Карел Шкорпил на свой ред изследва църквата през 1904 г., притворът ѝ е вече рухнал.[2] През 1927 г. зданието е обявено за народна старина; сега то е паметник на културата от национално значение.
Сградата е с малки размери: 10 х 7 метра. Входът ѝ е откъм южната страна на притвора. Корабът (наосът) отвътре е кръстовиден, с една олтарна апсида. Високият купол се издига право над вътрешните ъгли на кръста. Тесният притвор по-рано е бил двуетажен.[3] Отвън стените имат слепи арки с декоративна зидария от тухли и бял камък. Съдейки по стила на тази украса, храмът датира от XIV в. Това го прави едно от най-важните запазени произведения на средновековното българско строителство.[4]
„За съжаление около църквата не са извършвани археологически разкопки. Едни бъдещи проучвания биха могли да изяснят дали [тя] е била част от манастирски комплекс.“[5]
В своето „Описание на Северна България“ от 1659 г. Филип Станиславов разказва, че по негово време в Никопол нямало католическа черква, а православните храмове били четири. Той обаче не уточнява имената им.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Kanitz, F. Donau-Bulgarien und der Balkan: Historisch-geographisch-ethnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1876. Bd. 2. Leipzig, 1877, 176; Bd. 3. Leipzig, 1879, 329-330.
- ↑ Шкорпил, К. В. Некоторые из дорог восточной Болгарии. – Известия Русского археологического института в Константинополе, 10, 1905, 460-461; Абоба-Плиска: альбом к Х тому Известий Русского археологического института в Константинополе. Вена, 1905, табл. С.
- ↑ Златев, Т. Българските градове по р. Дунав през епохата на Възраждането. С., 1962, 84.
- ↑ Миятев, К. Архитектурата в средновековна България. С., 1965, 185.
- ↑ Николов, А., Димов, Г. Теренно проучване на средновековните паметници в гр. Никопол (23-25.06.2011). – Mediaevalia, 4, 2012, 222-223.
- ↑ Филип Станиславов: Описание на Северна България; Петър Парчевич: Завещание (ред. Илиева, Л.; прев. Димитров, Я.). С., 2012, 13-14.
Изследвания[редактиране | редактиране на кода]
- Balş, G. Mănăstirea din Nicopoli. – Buletinul Comisiunii Monumentelor Istorice, VII, fasc. 28, 1914, 148-152
- Златев, Т. Българските градове по р. Дунав през епохата на Възраждането. С., 1962, 82-86
- Николова, Б. Православните църкви през Българското средновековие, IX-XIV в. С., 2002, 150
- Аспарухов, М. Археологически приноси към историята на средновековния Никопол. Враца, 1997, 59-68, 82-86
