Свирково
| Свирково | |
  Свирково  Свирково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 441 души[1] (15 март 2024 г.) 14,4 души/km² |
| Землище | 30,575 km² |
| Надм. височина | 159 m |
| Пощ. код | 6499 |
| Тел. код | 03783 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 65721 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Симеоновград Милена Рангелова (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Свирково Пеньо Стоянов (ГЕРБ) |
Свирково е село в Южна България. То се намира в община Симеоновград, област Хасково.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на пресечен терен.
История[редактиране | редактиране на кода]
Преди Освобождението, селото е с почти изцяло турско население, нарича се Дюдюкчелии и се намира малко по на изток от настоящото си местонахождение. След това, турците се изселват и продават земите си на безценица. От съседните села идват българи, установяват се и на практика променят етническия облик на селото. Остават единствено топоними, напомнящи за онова време (местността „Джамията“). В селото са построени читалище, училище, църква, която по-късно е разрушена и е издигната нова. В 1906 година името на селото е сменено на Свирково. В началото на миналия век, там се е укривал известният разбойник Митьо Ганев.
Население[редактиране | редактиране на кода]
- Численост
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 408 | 100 |
| Българи | 244 | 59,80 |
| Турци | 0 | 0 |
| Цигани | 0 | 0 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 163 | 39,95 |
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Земята е плодородна, но суха. Виреят предимно топлолюбиви култури като памук, сусам, дини. Районът е подходящ за лозя.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В село Свирково им дългогодишна традиция в народното пеене. Има състав, който се събира всяка седмица и репетира. Репертоарът е предимно от тракийски песни. Има участия на национално равнище.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година на 21 ноември се провежда традиционният есенен панаир.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
 | Този раздел се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
- Иванка Пенева Делчева нов кмет от 2019 година.
- Петър Велев – съдействал за направата на паметна плоча за загиналите във войните хора от с. Свирково.
- Проф. Диню Шарланов – 25. 9. 1925, с. Свирково, Хасковска обл. Завършил Висшия икономически инст. в София 1955. К.и, н. 1964. Дис: Създаване и дейност на Отечествения фронт. Юли 1942—септември 1944 г. Секретар на Окол. к-т на Помощната организация в Харманли 1947 – 1948. Преподавател по история на БКП в Градската партийна школа в София 1950 – 1954. Офицер в българ. армия 1955 – 1960. Преподавател по история на БКП във Висшия химико-технологически инст. в София 1961 – 1967. Доцент в същия институт 1967 – 1990.[5] Автор на книгите „Горяните – кои са те?“,[6][7] „Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд“[8]”, „История на комунизма в България“[9]
- Господин Петров Велев – поет
- Доц. Добчо Генев – дългогодишен преподавател по висша математика в Технически Университет, Варна.
Гроздан Димитров Христозов (роден на 7 март 1929 г.) – дългогодишен музикален директор на Българското национално радио и зам.-директор по творческо-методическите въпроси на Центъра за художествена дсамодейност
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Свирково, община Симеоновград, област Хасково, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-07-06. Посетен на 2 октомври 2020.
- ↑ „The population of all towns and villages in Haskovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
- ↑ archive.li
- ↑ Горяните. Кои са те?; автор: Диню Шарланов; година на издаване 1999 Институт за изследване на близкото минало
- ↑ Шарланов: Горяните. Кои са те Сайт Държавна сигурност.com
- ↑ Диню Шарланов (автор) Сайт Читанка.info
- ↑ История на комунизма в България; Автор: Проф.д-р Диню Шарланов; Дата на издаване: януари 2012 Издателство Ciela (ciela.bg)
| ||||||||||
