Свинска война
Свинската война (на сръбски: Свињски рат/Svinjski rat) е популярното наименование на търговската война, водена между Кралство Сърбия и Австро-Унгария в периода 1906 – 1908 г. В хода на войната Хабсбургската монархия се опитва безуспешно да наложи мита върху вноса на свинско месо и други селскостопански продукти от Сърбия. [1]
В началото на 20 век Сърбия е силно зависима икономически от Австро-Унгария, като основният износ за нея е на свинско месо. Страната се опитва да намали влиянието на северната си съседка чрез създаване на търговски връзки с Франция и България. Кралството започва да внася френски, а не австрийски боеприпаси през 1904 г., създава митнически съюз с България през 1905 г., като резултат намаляват продажбите на австрийските стоки, натоварени с високи мита.[2] През януари на 1906 г. унгарското правителство затваря границата за вноса от Сърбия поради предполагаема епидемична опасност. На 7 юли 1906 г. Австро-Унгария изцяло забранява вноса на сръбския добитък, птици и селскостопански продукти.[1] Това действие нанася силен удар по сръбското земеделие и предизвиква в страната икономическа криза. Белград отговаря с въвеждането на максимална митническа тарифа за всички стоки от досегашния си най-важен търговски партньор. [3]
Сърбия успява да преодолее наложеното търговско ембарго чрез смяна на своите търговски партньори и изграждане на собствена месопреработвателна индустрия.[4] Тя успява да се откъсне икономически от Хабсбургската монархия, при което нейният експорт за Австро-Унгария се свива и от 88% преди конфликта става 30%. [3] Индустрията на кралството преживява бум по време на търговската война – икономиката се диверсифицира, създават се нови предприятия. Половината от всички съществуващи през 1914 г. фабрики са основани едва след 1906 г. В страната навлизат големи инвестиции, облагодетелствани от тарифните бариери за вноса.[3]
Провалът на австрийската политика в свинската война се дължи и на факта, че няма подкрепата на съюзната Германска империя, която дори поема голямата част от търговията със Сърбия.[5] Конфликтът приключва през март 1908 г. с едно търговско споразумение, значително по-неблагоприятно за Сърбия.[1]
В резултат на свинската война засилва се стремежът на Сърбия да получи достъп до Адриатическо море и напълно да се освободи икономически от Хабсбургската монархия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Géza Andreas von Geyr: „Sándor Wekerle. 1848 – 1921. Die politische Biographie eines ungarischen Staatsmannes der Donaumonarchie“ (Südosteuropäische Arbeiten 91). München 1993, ISBN 3-486-56037-9, S. 251f.
- ↑ Misha Glenny, The Balkans 1804 – 1999: Nationalism, War and the Great Powers (London: Granta, 1999), pp. 281 – 2
- ↑ а б в Marie-Janine Calic: Sozialgeschichte Serbiens, 1815 – 1941. Der aufhaltsame Fortschritt während der Industrialisierung. Verlag Oldenbourg, München 1994, ISBN 3-486-56090-5, S. 170f.
- ↑ Edgar Hösch: Geschichte der Balkanländer. Beck, München 1968, ISBN 3-406-57299-5, S. 181.
- ↑ Adam Wandruszka, Walter Urbanitsch (Hrsg.): Die Habsburgermonarchie 1848 – 1918. Band 6: Die Habsburgermonarchie im System der internationalen Beziehungen. 1. Teilband, Wien 1989, ISBN 3-7001-1682-9, S. 327.
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Schweinekrieg (1906) в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |