Сейнт Лорънс
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сейнт Лорънс.
| Сейнт Лорънс Fleuve Saint-Laurent / Saint Lawrence River | |
.jpg) Сейнт Лорънс в Монреал | |
 Карта на водосборния басейн на реката (в бледо-жълто) | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение |  Канада (Онтарио, Квебек) САЩ (Ню Йорк) |
| Дължина | 1197 km |
| Водосб. басейн | 1 344 200 km² |
| Отток | 10 100 m³/s |
| Начало | |
| Място | Онтарио |
| Координати | |
| Надм. височина | 75 m |
| Устие | |
| Място | залив Сейнт Лорънс |
| Координати | |
| Надм. височина | 0 m |
| Ширина | 570 m |
| Сейнт Лорънс в Общомедия | |
Река Сейнт Лорънс (на френски: Fleuve Saint-Laurent; на английски: Saint Lawrence River; в превод: Свети Лаврентий) е река в източната част на Северна Америка, югоизточната част на Канада и североизточната част на САЩ.
Дължината ѝ е 1197 km[1], а заедно със системата от Големите езера (Онтарио, Ери, Сейнт Клеър, Хюрън и Горно езеро), реките (Ниагара, Детройт, Сейнт Клеър и Сейнт Мъри) между тях и река Сейнт Луис, вливаща се в най-западната част на Горно езеро, достига до 3058 km.
Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]
Река Сейнт Лорънс изтича от североизточния ъгъл на езерото Онтарио при канадския град Кингстън. Тече в североизточна посока и се влива чрез огромен естуар (най-големия в света, дължина 570 km, ширина до 115 km) в залива Сейнт Лорънс на Атлантическия океан. Заедно със системата от Големите американски езера реката е най-голямата водна артерия в Северна Америка по територията на САЩ и Канада.
Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]
Площта на водосборния басейн на Сейнт Лорънс е 1 344 200 km2,[1] от които в Канада са 839 200 km2, а в САЩ 505 000 km2. Басейнът на Сейнт Лорънс включва части от територията на три канадски провинции – южната и югоизточна част на провинция – Онтарио, южната и югоизточна част на провинция Квебек и най-северозападната част на провинция Ню Брънзуик и осем щата на САЩ – северната част на Върмонт, северната част на щата Ню Йорк, малка част от Пенсилвания, северната част на щата Охайо, най-североизточната част на Индиана, цялата територия на щата Мичиган, източната и североизточна част на Уисконсин и североизточната част на Минесота.
Водосборният басейн на Сейнт Лорънс граничи с други 13 водосборни басейна:
- на северозапад и север – с водосборните басейни на 9 реки Нелсън, Олбани, Мус (река), Харикана, Нотавай, Бродбак, Рупърт и Истмейн, всички вливащи се в Хъдсъновия залив и река Коксоак – от басейна на залива Унгава;
- на югозапад и юг – с водосборния басейн на река Мисисипи, вливаща се в Мексиканския залив на Атлантическия океан;
- на югоизток – с водосборните басейни на реките Хъдсън (река), Кънектикът (река) и Сейнт Джон (река), вливащи се директно в Атлантическия океан.
| Река | Дължина, km | Площ на водосборния басейн, km2 | Дебит (устие), m3 |
|---|---|---|---|
| Грас (Grass River) (десен) | 117 | – | — |
| Отава (Rivière Ottawa) (ляв) | 1271 | 146 300 | 1950 |
| Норт Ривър (Rivière du Nord) (ляв) | 137 | 2214 | 44 |
| Ришельо (Rivière Richelieu) (десен) | 113 | 23 698 | 337 |
| Ямаска (Rivière Yamaska) (десен) | 160 | 4784 | 83 |
| Сен Франсоа (Rivière Saint François) (десен) | 280 | 10 230 | 190 |
| Сен Морис (Rivière Saint Maurice) (ляв) | 563 | 43 300 | 730 |
| Беканкур (Rivière Bécancour) (десен) | 210 | 2607 | 62 |
| Батискан (Rivière Batiscan) (ляв) | 177 | 4688 | 96 |
| Шодиер (Rivière Chaudière) (десен) | 193 | 6682 | 214 |
| Жак Картие (Rivière Jacques Cartier) (ляв) | 161 | 2515 | — |
| Малбе (Rivière Malbaie) (ляв) | 161 | 1849 | 28 |
| Сагеней (Rivière Saguenay) (ляв) | 217 | 88 000 | 1750 |
| Бетсиамит (Rivière Betsiamites) (десен) | 444 | 18 700 | 340 |
| Утард (Rivière aux Outardes) (ляв) | 499 | 19 000 | 400 |
| Маникуаган (Rivière Manicouagan) (ляв) | 302 | 4580 | 1020 |
| Годбу (Rivière Godbout) (ляв) | – | – | — |
| Пентекот (Rivière Pentecôte) (ляв) | – | – | — |
| Сен Маргьорит (Rivière Sainte Marguerite) (ляв) | 306 | 6190 | 136 |
| Муази (Rivière Moisie) (ляв) | 410 | 19 200 | 490 |
Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]
Многогодишният среден дебит в устието на Сейнт Лорънс е 9850 m3/s[1]. Максималният отток на реката е през месеците май, юни и юли – 12 309 m3/s, а минималния през януари и февруари – 7543 m3/s. Характерната особеност за Сейнт Лорънс е това, че оттокът на реката е почти постоянен (с много малки разлики) целогодишно, дължащ се на това, че е постоянно подхранван от езерото Онтарио. Реката замръзва само в изключително студени зими.
Селища и икономическо значение[редактиране | редактиране на кода]
Селища[редактиране | редактиране на кода]
Басейнът на реката е един от най-гъсто заселените и усвоени региони на Канада. Тук са развити както селското стопанство – животновъдство и зърнопроизводство, така и промишленост – тежка и лека. В басейнът ѝ живеят близо 20 млн. души, в т.ч. в град Монреал, вторият по големина град на Канада (около 4 млн. души).
Други големи градове по течението ѝ са: Квебек, Троа ривиер, Кингстън, Корнуол, Кап дьо ла Мадлен и др.
Корабоплаване[редактиране | редактиране на кода]
Сейнт Лорънс е плавателна по цялото си течение, като за преодоляване на праговете ѝ около град Корнуол през 1959 г. е пуснат в експлоатация плавателен канал, дълъг 293 km със седем шлюза, по който в езерото Онтарио и нагоре в другите Големи езера, до Горно езеро включително, на 180 m н.в., навлизат океански кораби.
Откриване и изследване на реката[редактиране | редактиране на кода]
Река Сейнт Лорънс е открита през 1535 г. от френския мореплавател Жак Картие, който я назовава Сен Лоран (на френски Saint-Laurent). Той се изкачва нагоре по нея до устието на левия ѝ приток река Отава, където сега се намира град Монреал[2].
През 1542 г. Картие прави опит да се изкачи още по-нагоре по реката, но е спрян от праговете ѝ около днешния град Корнуол. В устието на река Отава основава селището Мон Роял (Кралски хълм, Кралска планина, Кралски връх), който по-късно в леко изменена форма Монреал, става един от най-големите градове на Канада[2].
През 1608 г. известният с откритията си в Канада френски пътешественик Самюел дьо Шамплен основава град Квебек[2], а през 1615 г. открива и първи изследва останалата част от реката нагоре от праговете ѝ до изтичането ѝ от езерото Онтарио[2].
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Реки в Канада
- Списък на реките на Канада
- Списък на реките в Ню Йорк
- Списък на реките в САЩ по водосборни басейни
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-12-03.
- ↑ а б в г Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 90,91,92, 160, 164.
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Saint Lawrence River в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
