Свети Георги (пещера)
| Свети Георги | |
 Местоположение в Кукуш | |
| Вид | пещера |
|---|---|
| Местоположение | Кукуш, Гърция |
Свети Георги (на гръцки: Σπήλαιο Αγίου Γεωργίου) е пещера във вътрешността на едноименния хълм Свети Георги, издигащ се над Кукуш, Гърция. Открита е в 1908 година от кукушки варджии при ломене на варовик.[1]
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Пещерата е на две нива, площта ѝ надхвърля 1000 квадратни метра. Влажността ѝ е постоянна – 95%, температурата не надвишава 15 до 17 градуса по Целзий.[2]
Образувана е във варовикови скали и датира отпреди 235 милиона години. Формирането ѝ става при преминаването на дъждовната вода през скалите, освобождавайки въглероден диоксид, което води до ерозия на скалата под влияние на киселинното въздействие. Така с дъждовната вода в пещерата се утаява калцит, който е основният материал на образуванията на пещерата. Повечето сталактити и сталагмити в пещерата Свети Георги са унищожени от хора като строители и занаятчии, които са ги чупили и използвали за облицоване на фонтани, камини и др. Дължината на достъпните коридори е само 300 метра.[3]
След откриването на пещерата в 1908 година д-р Христо Тенчов прави проучвания и намира зъби на мастодонт и други кости на допотопни животни.[4] Поради опожаряването на Кукуш и бягството на българите проучванията не продължават. По-късно в пещерата намират фосилизирани животински кости, показващи, че в нея са живели петниста хиена, лисица (Vulpes vulpes), невестулка (Mustela putorius robusta), коне (Equus hydruntinus и E. caballus cf. germanicus), говеда (Bos primigenius), елен (Cervus elaphus), както и дребни бозайници (гризачи – rodentia, насекомоядни – Insectivora и рукокрили – Chiroptera, прилепи). Пещерата е била бърлога на хиени, това се вижда от наличието на кости на млади индивиди, останалите животни, главно тревопасни, са били донесени там като храна или просто хванати в капан и умрели в пещерата.[5]
Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]
Първото картографиране на пещерата е направено от Анна Петрохилу през 1930 година, а през 1986 година е отворена за посетители след девет години подготвителна работа.[6] Посетителите виждат големите разрушения от предишни години, когато голяма част от сталактитите и сталагмитите са унищожени.[3]
След съвременни научни изследвания, проведени от чешки учени в пещерата на Кукуш, е установено, че нейният климат може да допринесе за лекуването на заболявания като детска астма и дерматологични заболявания, причинени от инфекции и алергии. Подобни пещери с лечебни свойства се намират в Чехия и Русия и могат да бъдат посетени.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 7 – 8.
- ↑ а б Κιλκίς: Ένα σπήλαιο με θεραπευτικές ιδιότητες // Voria.gr, 07/09/2009. Посетен на 25 март 2024 г.
- ↑ а б Σπήλαιο Κιλκίς, τοπικός οδηγός
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 8.
- ↑ Αρχειοθετημένο αντίγραφο // Архивиран от оригинала на 2013-11-27. Посетен на 2013-05-11.
- ↑ Σπήλαιο Αγίου Γεωργίου στο Κιλκίς .: Ταξίδια .: Ταξίδια με μια Ματιά!
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Σπήλαιο Αγίου Γεωργίου в Уикипедия на гръцки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
